Там имаше четири малки палатки, подредени в кръг. Двама от четиримата шерпи ги чакаха с чай в едно канче. Сам измина последните стъпки и се свлече в снега.
— Добре се изкачва — увери го Мингма с лукава усмивка. — Може би малко изплаши да не умре на стълба.
— Дай ми чай — изграчи Сам. Топлата сладка течност му се стори като амброзия. Той я изпи и се вгледа по склона към двете черни точици. Това бяха другите двама шерпи, които бяха тръгнали към Втори лагер с палатки и първия товар кислород и храна.
Изминаха двадесет минути, преди Пемба да пристигне с Тед, Върн и Финч точно преди Кен, а после и Ал и Санди.
Санди едва вървеше. Свлече се до тях и прошепна:
— Боже, скапан съм.
Финч тръгна право към Марк.
— Как са гърдите?
Сам се взираше в нея. Изглеждаше изморена, но далеч не така изтощена, както той се чувстваше. Със сигурност беше прекосила ужасната стълба и бе изпълнила всички останали подвизи от сутринта, с които той едва успя да се справи, а все още не забравяше, че е лекар. Тя беше най-изумителната жена, която бе срещал, а той се влюби, без да знае нищо за нея, само защото му се стори гола под една ски парка в блокираното от снежната буря летище.
Тя никога не го окуражи, не се опита да представи нещата другояче освен такива, каквито бяха. Упоритото й преследване дотук, намъкването в чуждата екипировка и влаченето по тази зейнала адска бездна от лед сега му се струваше най-глупавото, смущаващо и безплодно усилие, което човек може да направи заради една жена.
Ал се обади по радиото на Джордж в базата, за да докладва, че всички са стигнали живи и здрави до Първи лагер. Той кимна на двамата шерпи, които сложиха примуса в една от палатките, закопчаха всичко добре и отново забързаха към върха на ледопада. Те щяха да проверят всички фиксирани въжета по пътя надолу. Това бе част от задълженията, които влизаха в цената, която Джордж плащаше, за да използва този маршрут.
Сам се вгледа нагоре, към ослепителния склон на циркуса. С изненада установи, че не съжалява за стореното.
Шестима членове на южноамериканския екип се изкачиха дотук и потеглиха в колона към палатките си. Кимнаха изморено, докато минаваха покрай тях.
— Когато сте готови — каза Ал на групата си. Очакваше ги спускането обратно.
— Дай ми още пет минути — примоли се Санди.
Ал се вгледа в него.
— Добре. Ти си с Кен. Финч, ти идваш с нас.
Тя нарами раницата си и взе пикела.
Когато пристъпи към колоната, Сам й се усмихна.
— Е, как ти се струва?
— Ще ти кажа долу.
Тръгнаха обратно през лабиринта. Слънцето превръщаше ледените склонове в потящи се канари от неприятно сиво, а сенките изсветляха до неземно бледосиньо. Сам мислеше с копнеж за палатката си и за възможността да даде почивка на измореното си тяло, когато се чу остро изпукване, последвано от нещо като силен тътен. Тътенът на откъсналата се и набираща скорост лавина изглеждаше толкова близо, че той приклекна и прикри лицето си с ръце. След една напрегната пауза, след като не го връхлетя снежна стена, пак вдигна поглед. Другите алпинисти също бяха застинали.
— Под нас — каза Ал. И те продължиха спускането.
Няколко метра по-надолу Мингма внезапно се втурна напред. Сам погледна покрай него и видя проснат в снега човек на върха на една морена. Това беше Намче, един от двамата шерпи, които бяха тръгнали напред. Гледаше ги умоляващо.
Тъй като бяха проверявали въжетата, двамата мъже бяха осигурени независимо с друго въже, за по-голяма сигурност. Лавината беше помела и тях, и фиксираното по маршрута въже. Някак, със свръхчовешко усилие, Намче бе забил пикела си, а след това и крака, и бе спрял падането. Сега Анг, партньорът му, беше някъде под него или заровен под снега, или увиснал в края на въжето.
Докато Сам се досети за това, Ал вече беше под Намче и следваше опънатото въже.
— Тук е — чу се равният му глас под тях. — Пукнатина. Рикс и Марк, осигурете се. Мингма и Финч, вържете се и елате при мен. Ще трябва да го издърпаме.
Двамата британци веднага започнаха да забиват пикелите си в опасния снежен склон. Те изкопаха две седловидни места с кухини за краката и оставиха здрав леден език между тях, за да осигурява опора, на която да опрат телата си. Седнаха в седлата си и прокараха въжетата около кръста си, за да могат да закотвят Финч и шерпа, ако паднат. В тази мълчалива и трескава дейност Сам чакаше безпомощно.
Щом двамата клиенти се обезопасиха възможно най-добре, Мингма и Финч вързаха въжета за хамутите си и се спуснаха до Ал. Оттам можеха да видят, че Анг е в безсъзнание и виси на въжето в пропастта, където го беше запратила лавината. Някак си при падането се бе измъкнал наполовина от хамута си и сега се люлееше опасно над бездната.