Сам започна да дъвче ръкавицата си, докато гледаше внимателните маневри.
Много бавно, вързан за Мингма, Ал се спусна над ръба. Финч се изпъна назад, забила котките и пикела в снега, а около кръста й имаше допълнителна намотка от въжето на Мингма. Над нея Рикс и Марк седяха неподвижно в своите снежни седла, готови за внезапния тласък на още едно падащо тяло. Измина дълга минута, която се проточи в още няколко, докато Ал беше извън полезрението. Финч чакаше със сведена глава, сякаш се взираше в остатъците от лавината.
— Вдигайте — чу се най-после гласът на Ал.
Мингма удържа опъването на въжето и започна да тегли. Отпуснатото тяло на Анг се появи на повърхността и с общи усилия спасителите го издърпаха. Ал се добра до него. Финч вече беше заета, освободи ранения от въжето и отвори дрехите му, за да провери дишането и пулса. Ал прокара ръце по разперените му крайници. Някак дистанциран, сякаш наблюдаваше сцена от филм, Сам гледаше как те инстинктивно работят заедно.
Намче седеше, обхванал главата си с ръце, и трепереше. Рикс го прегърна през раменете.
На челото на Анг имаше голяма рана, която стигаше чак до темето, а черната му коса лепнеше от кръв.
Пемба и другата половина от експедицията идваха към тях. Двамата водачи започнаха да се съвещават, а Кен взе радиото да говори с Джордж.
— Ще трябва да го свалим до базата — каза Ал.
Финч сложи превръзка на раната. Главата на Анг се клатушкаше, когато го вдигнаха и вързаха с въже под мишниците и през хамута, и Финч се опитваше да го подкрепя.
— Всички слизате долу с Пемба и Мингма — каза Ал на алпинистите си. — Ние с Кен и Финч ще го свалим.
— Нека помогна — каза Сам.
Ал дори не го погледна.
— Прави каквото ти казвам.
Колоната послушно тръгна в мълчание. Под мястото на малката лавина фиксираните въжета все още бяха по местата си.
Двадесет минути по-късно стигнаха до подножието на ледника. Джордж и базовите шерпи ги чакаха. След още половин час останалата част от конвоя се зададе. Кен и Ал носеха Анг между тях, а на най-стръмните участъци го сваляха с хамута. Финч вървеше внимателно до тях и наблюдаваше ранения. Още щом го свалиха, шерпите го вдигнаха внимателно и започнаха бързото изкачване към лагера на „Планинари“. Анг бе пренесен право в медицинската палатка, следван от Финч и двамата водачи.
Дорче, готвачът, занесе на Сам чаша чай.
— Много лошо — каза Дорче. — Първи ден.
Сам кимна. Седна и се облегна на камъните на олтара пуджа. Той беше топъл от слънцето. Мингма се приближи тихо и разбърка вейките в огъня.
Седма глава
Тази нощ Сам отново сънува своя повтарящ се сън. Намираше се в старата палатка, в спалния си чувал, свит в сумрачната зелена светлина. Отвън се чуваше тракане на съдове, докато майка му разчистваше след вечерята, и тихият глас на баща му. Всичко беше безопасно и познато и в съня си той бе напълно неподвижен, страхуваше се, че безопасността може да се стопи. И тогава, както винаги, се озова другаде. На непознато място. Връх на фона на небето, скала, остър зъб, захапал синьото, с птици, кръжащи около билото. На върха имаше паяк, катереше се като човек и в мъгливата далечина приличаше на черна драскотина, прекалено миниатюрен и прекалено далеч, за да бъде спасен, но Сам знаеше, че трябва да бъде спасен, защото това не беше паяк, а неговият баща.
Помогни ми, извика гласът на баща му. Кажи ми какво да правя.
Устните на Сам се движеха, но не излизаха думи.
Падам.
Паякът се сбръчка като докоснат от пламък и започна да се върти във въздуха в безкрайни салта, а после се видяха ръце и крака, длани и стъпала, и докато падаше, продължаваше да крещи: „Падам“, и накрая докосна земята. Сам изпищя и писъкът още вибрираше в гърлото му, когато се измъкна от съня в спалния си чувал в базовия лагер. Обърна се по гръб и свали качулката от лицето си. Ужасът от съня бавно отпусна хватката си и отшумя. Сам лежеше с широко отворени очи, опитваше се да успокои дишането си. Знаеш от опит, че няма да може да заспи пак след този сън.
Чу как някой излиза бързо от друга палатка и след това се чу звук от повръщане.
На закуска Върн липсваше, но по-късно през деня Сам го откри седнал на един брезентов стол до столовата.
— Добре ли си?