Това дори не е арогантност, помисли си Сам. Беше си самата истина. Той нямаше никакво значение, що се отнася до Финч и Ал Худ. Облегна лакът на масата и подпря здравата си буза на ръката си.
— Да, така започна.
— Но нещо се промени, от вчера?
Сам си помисли за изкачването и за разговора с Майкъл. — Да.
— И аз така си помислих. Наблюдавах те горе.
— Супер. Сигурно си се забавлявал с техниката ми.
— Ти си един малък сополив задник, нали? Всъщност забелязах, че си в добра форма, силен си и притежаваш решителност. Много по-добър си от някои от клиентите, бих добавил. И причината да водим този разговор е, че сега останах без един много опитен шерп. Мога да заменя Анг с еквивалентна човешка сила, но не и да запълня неговата ниша в екипа. Новите лица създават проблеми. Затова ако искаш да помогнеш с товарите и да правиш точно каквото ти се казва, за теб ще има работа в тази експедиция дори след като Адам се върне.
— Изплаших се до смърт там горе.
За изненада на Сам Ал се засмя.
— Всички сме изплашени до смърт, човече. Всеки път, когато тръгнем нагоре. Но продължаваме да го правим. А и ако не те е страх, вероятно няма да внимаваш достатъчно. Искаш ли работата? Няма да ти платя, но ще се изкачваш с останалите.
— Да — отвърна Сам без колебание.
— Чудесно. А по другия въпрос — Финч Бюканън си решава сама.
— Да — отвърна Сам. — Така е.
— Така че е пълна идиотщина ние с теб да обсъждаме тук кой ще я притежава.
— И да се млатим.
— Ти на това млатене ли му викаш? — Ал пак се засмя, искрено развеселен. — Е, сега трябва да се обадя на няколко места. Радвам се, че ще работиш с нас. Може би трябва да се отбиеш при лекаря да ти види лицето, да се увери, че няма някаква травма?
— Не, няма нужда.
— Лека нощ тогава — отвърна хладно Ал.
Сам се върна в палатката си. Легна в спалния си чувал и се заслуша във воя на вятъра. Спомни си как в десети клас с Рики Арнац бяха влюбени в едно и също момиче, Линда Камино — дълги крака и елфическо лице — и макар че мразеше Рики дълбоко и изобретателно, все пак се усещаше свързан с него.
Това бяха безрадостни два дни.
Бурята виеше неуморно и експедициите, чиито членове бяха в капан по-високо в планината, усилено се опитваха да поддържат радиовръзка с тях. Над целия базов лагер цареше атмосфера на тревожна апатия, докато групите чакаха, следяха прогнозите за времето и се опитваха да се занимават с нещо, за да останат спокойни и да не си късат взаимно нервите. Всички общи палатки се превърнаха в мизерни триъгълници, пълни с остатъци от храна, натрупани вещи и неподвижни тела, а индивидуалните станаха клаустрофобични складове за смърдящи дрехи и неспокойни сънища. Ледът и скалите между тях бяха отрупани с пресен сняг, който после бе изпечен от вятъра в желязна кора с блясък на разбит белтък.
Клиентите на Джордж Хейуд се бяха превърнали в дружеска група в Катманду и по пътя от Лукла. Сега внезапно като че ли решиха, че знаят достатъчно за миналото на другите и индивидуалните особености започнаха да стават дразнещи вместо забавни.
Високият глас на Рикс беше стържещ и несекващ. Той не притежаваше големи запаси от търпение и самообладание. Другите клиенти се отдръпваха от него в столовата и Марк Мейсън, партньорът му, прекарваше голяма част от времето си заровен в своите статии, които изпращаше на вестника в Англия.
— Какво толкова им пишеш, мамка му? — настоя дразнещо Рикс. — То нищо не става.
— Точно това им пиша, че нищо не става — отвърна Марк и тръгна към факса.
— Аз не бих платил, за да прочета това — извика след него Рикс.
Ал и Кент отидоха на среща с водачите на южноамериканската група, за да обсъдят споделянето на ресурси във високите лагери, и в негово отсъствие Санди Джаксън попита Финч:
— Къде отиде гаджето ти?
Сам се взираше в писмото, което пишеше, идеше му да откъсне конската опашка от главата му и да го накара да я изяде.
— Не ми е гадже.
Санди се ухили многозначително.
— А какъв е тогава?
Финч се замисли.
— Той ми е приятел, надявам се. Освен това е водач на експедицията, в която участваме с теб, и в момента това е най-важното. Ако имаш спешна нужда от него, сигурна съм, че не е далече.
Заради спокойствието й на Сам му се прииска да я целуне. Усмивката на Санди леко повехна.
За Финч се оказа много трудно да се справи с бездействието, с малките пространства и тревожното очакване. Опита да се концентрира върху нуждите на групата. Сам имаше голяма синина на дясната скула. Тя се вгледа внимателно в нея, после в очите му и той отвърна на погледа й, предизвикваше я да каже нещо. Тя си замълча.