— Той не можеше да си сложи котките. Държеше ги в ръцете си, сякаш бяха някакъв… рядък плод. Взираше се в тях, все едно никога не е виждал подобно нещо. Казах му, че трябва да тръгваме, и се опитах да ги сложа на краката му вместо него. Тогава той каза: „Майки, имам болка в главата.“ Майки е по-големият му брат.
Сега мъжът разказваше спокойно и някак монотонно. Беше прегърбил рамене и скръстил ръце на гърдите си, неспособен да се пребори с болката.
— Атаксия, объркване, халюцинации — повтори механично Финч. — Мозъчен оток.
Това означаваше събиране на течност в мозъка, която повишава кръвното налягане, церебрална тромбоза и петехиален кръвоизлив. На такава височина, без никаква поддръжка и друго, освен най-необходимите медикаменти, на милостта на бурята, това означаваше със сигурност кома, следвана от смърт. Всеки алпинист знаеше опасността и се молеше да не се случи с него, за да продължи да се изкачва. Мъртвият трябваше да е усетил предупредителното главоболие, началото на дезориентацията и загубата на физическа координация. Да щурмуваш К2 в алпийски стил си беше голям риск, но да пренебрегнеш начални симптоми на височинна болест си беше чисто безразсъдство. Вероятно във влошеното си умствено състояние бе преценил, че си струва да рискува, и беше продължил, и накрая тялото му бе доказало, че е сгрешил.
Мъжът внезапно заговори отново:
— Не можех да го сваля от планината, не можех да направя нищо за него там. Легнахме отново и аз го прегърнах. Той каза: „Съжалявам, приятел.“ Но все се отнасяше нанякъде. Когато съмна, вече беше в кома. Изчаках до края на деня с него. Знаех, че до вечерта ще трябва да го оставя там, жив или мъртъв. Не можех да стопя повече сняг и нямаше да имам никакъв шанс, ако не тръгна. Но той умря доста бързо. Увих го с палатката и покрих лицето и главата му. И го оставих там, на южния склон. Слязох долу и по една случайност открих лагера на испанците, които чакаха да спре бурята. Те ми дадоха топла супа и полежах в една от палатките им няколко часа. Няма да ти казвам какво сънувах.
Финч все още стоеше пред него, сложила ръка на рамото му. Погледна нагоре по реката, към кипящата ледникова вода между скалите, чийто рев като че ли се издуваше в ушите й.
— Призори тръгнах към базовия лагер и надолу по ледника, където те срещнах. Трябваше да се обадя на жената на Спайдър, за да й кажа, че е мъртъв. След това трябваше да се обадя на моята жена, за да кажа и на нея. Тя се запозна с него в деня, когато срещна и мен.
Разбира се, че беше женен. Беше към четиридесетгодишен. Съпруг, семеен човек, а също и алпинист. Тя не откъсваше очи от побелялата вода.
Мъжът наклони глава напред съвсем бавно, докато челото му опря в ребрата й. Тя отвори пръстите на дясната си ръка и ги прокара много нежно през твърдите шипове на косата му, обгръщайки с длан черепа му.
— Аз съм виновен.
Тя се замисли за фактите.
— Само защото изобщо сте отишли там по този начин, а приятелят ти го е направил по своя воля.
Тя усети бавното му кимане под ръката си.
— Не си отивай. Не ме оставяй — каза той тихо. — Само днес.
— Няма да си отида — обеща Финч.
Ръката му откри лявата й ръка и я стисна здраво.
— Между другото, казвам се Ал Худ.
Останаха дълго на брега на реката, докато започна да мръква, и после се спусна тъмнината. Беше ясна, студена нощ и небето изглеждаше като метален звезден свод. Когато тръгнаха пак към града, Ал не пусна ръката й. Тя му показа къщата, в която бе отседнала, но той я отведе покрай нея, до един крайпътен автосервиз, с груба пирамида от износени гуми за камион, натрупани от двете му страни, и открито пространство отзад, където един стар камион беше паркиран под клоните на древен бор. Камионът имаше висока кабина и каросерия от брезент, опъната над метални обръчи. Ал Худ отвори брезента отзад и помогна на Финч да се качи в каросерията. Тя се мушна под платнището и примигна, когато той запали керосиновата лампа и я окачи на един от обръчите. Имаше навити постелки в края на кабината и метални пейки, закрепени от двете страни, с метални сандъци под тях. Ал извади ключове и отвори най-близкия сандък. В него имаше спретната купчина консерви и примус. Следващият беше пълен с бира.