— Кога ще се пробваме? — попита Върн.
— Не ми харесва да се говори за проби — пошегува се Джордж. — Ако имаме нужната решителност и извадим късмет с времето, всички ще се качат горе. Вие сте силна група.
Духът на екипа беше на ниво.
— Този път ще стане — каза Рикс и удари юмрук в дланта си. — Без съмнение. Чувствам се по-добре от всякога.
Мейсън лежеше до него, опрял глава на свитата си ръка. Той мърмореше нещо на миниатюрен диктофон, който държеше във вътрешния си джоб, но дори това, като никога, не успя да подразни партньора му. Той завъртя ръбчето на челника си, за да изключи лъча и дръпна качулката на спалния си чувал към ушите. Палатката се превърна в шумоляща килийка от задушлив мрак, закрепена на блещукащата сива шир на циркуса.
— Аз пък се чувствам ужасно. — Кашлицата му така и не изчезна и сега имаше чувството, че ребрата му се пукат при всеки пристъп. — Но все пак мисля, че този път ще се получи.
Рикс се изхили доволно.
— И още как. Бутилката за пикаене до теб ли е?
Марк изморено се обърна, напипа бутилката и му я подаде.
Започна се сумтене и въздишане, докато Рикс се облекчи и отново се намести в чувала.
— Какво ли не бих дал за една хубава кльопачка. Чувствам червата си, сякаш съм ял бетон — отбеляза той. Марк затвори очи и се опита да заспи. Поне час-два да поспеше, преди пълзенето нагоре да започне отначало.
В палатката си на метър и половина от тях Тед и Върн вече спяха. А отвъд Финч и Санди Джаксън лежаха един до друг. Санди бе възвърнал самоувереността си след трудностите при първото изкачване. Днес вървя точно след Пемба по целия път нагоре и в резултат бе наперен и шумен в интервала между пристигането им в лагера и лягането за през нощта. С Финч изядоха вечерята си, спагети и пакетиран сос от месо, следвани от шоколад и блокче с мюсли, като клечаха до вратата на палатката си, за да не разлеят храна в спалните чували. Мингма им беше донесъл канче замръзнал сняг и те го разтопиха на газовия котлон, за да си направят чай. Санди не спираше да говори, къде е ходил и в какви приключения е участвал. Финч се концентрира върху дъвченето на храната, от която почти й се гадеше. Горещият чай беше добре дошла помощ за храносмилането.
Сега вече си бяха легнали. Санди поне прояви достатъчно тактичност, да се обърне с гръб, докато тя се изпишка с огромно усилие в празна кутия от шоколад, която пазеше за тази цел. И тя не за първи път си помисли, че мъжката анатомия е много по-добре пригодена за планински условия.
Санди въздъхна протяжно и шумно потисна оригване.
Ако ще повръщаш, помисли си Финч, просто задръж съдържанието на стомашно-чревния си тракт далече от мен.
Партньорът й по палатка коварно бе заел ниската част на скосения под и тя трябваше да се стяга неудобно през цялото време, за да избегне немислимата опасност да се претърколи към него.
Но се оказа, че въздишката му е от задоволство, а не от стомашен дискомфорт.
— По-хубаво е, отколкото се надявах. Искаш ли да дойдеш по-близо?
— Не, не искам — отвърна тя хладно. — И откъде изобщо имаш сили да мислиш за такива неща?
Санди се изхили.
— Силите не са ми проблем. Ама водача на експедицията получава първата копка, нали? Откога е това между вас?
— Не мисля, че ти влиза в работата, а и така или иначе няма нищо.
— Така ли?
Когато тя не отговори, той пак се изсмя.
— Лека нощ, докторе.
В тишината, която последва, Финч чу леко шаване и джвакане. Явно Санди си бъркаше в носа.
За да не го чува, започна да мисли за Каракорум и дългото пътуване на юг към Карачи. Всеки миг от това време, и най-малките подробности, бяха засияли ярко от постоянното им възраждане. Изпита прилив на смайващо щастие при мисълта, че все пак тази кратка история имаше продължение. Бъдещето сякаш се бе разселило пред нея като широка речна делта под слънцето. А сега, в настоящето, дори тясната палатка, разяждащият постоянен страх и изтощаващото физическо усилие бяха за предпочитане пред всичко, което й се бе случвало досега. В тази прекрасна светлина дори Санди Джаксън ставаше приятен. Финч се унесе в неспокойна дрямка.
Ал и Сам бяха в съседната палатка. Ал дори не бе помислил да е заедно с Финч. Той възнамеряваше да тръгнат много рано към Трети лагер и да се движат бързо непосредствено след двамата шерпи, които носеха храната и кислородните бутилки. Със Сам също щяха да носят провизии, щяха да проверяват пътя нагоре и да намерят подходящо място за третия лагер още щом стигнеха. Кен, Мингма и Пемба щяха да отведат клиентите там по-бавно. Кен още не беше възвърнал напълно силите си след чревното разстройство.