Той забеляза, че Сам се движи добре по ледопада и над пукнатината на циркуса. Можеше дори да се окаже, че е от полза, помисли си Ал, ако останеше във все такава добра форма. Не мислеше за вниманието на момчето към Финч. Дори самата Финч бе някъде назад в ума му, макар че автоматично я поглеждаше и при всяка възможност проверяваше дали хамутът й е добре затегнат, дали котките й са закачени правилно и дали спасителното й въже е закачено за фиксираните въжета. Но той правеше същото и за всеки от другите клиенти. Финч не получаваше специално отношение.
— Ще бъдеш ли готов да тръгнем рано и да занесем товар до Трети лагер? — попита рязко Ал, когато със Сам избърсаха чиниите си след вечерята.
Сам го погледна за миг, опитваше се да прецени дали го изпитва, или го наказва, или пък може би някак си го възнаграждава. Беше изморен, но не и изтощен. Главата го болеше, но не непоносимо.
— По кое време?
— Ще те събудя към три.
Майкъл го беше гледал със същото очакване преди толкова години. Същото леко подтикващо предизвикателство. За да отговори на въпроса на Ал, трябваше да се върне назад във времето, да се превърне отново в дете и да направи друг избор. Сам остави чинията си и легна в спалния си чувал. От пухения пълнеж се вдигнаха малки перушинки.
— Разбира се — отвърна той.
В три и половина сутринта те вече се изкачваха от лагера с тежки раници на гърба. Очакваше ги час преход нагоре по склона на ледника към началото на циркуса. Сам не вдигаше глава и не откъсваше очи от следите на Ал пред него. Целият ледник беше осеян с пукнатини, кули и ледени корнизи. Наклонът не беше много голям, но препятствията изискваха концентрация при всяка стъпка. Дори мощните фучащи ветрове, които връхлитаха върха на около километър над тях, бяха само лек ветрец в този заслонен каньон. Сам се вслушваше в ритмичното хрущене на ботушите по леда и в тракането на карабинерите, увиснали от хамута му.
Пак мислеше за Майкъл. Беше изкушаващо да припише всичко това на влиянието на баща си, на някаква закъсняла нужда да го компенсира, но тази сутрин усети, че това не е истината. В хапещия студен въздух, сред метално проблясващия лед, той осъзна, че го прави единствено заради себе си. Всички тези трудности, начинът, по който те извличаха всяка частица от силата и концентрацията му, някак облекчаваха объркването в останалата част на живота му. Бягането, неуспешният бизнес, Франи, дори Майкъл, всичко това вече не му изглеждаше така непосилно в сравнение с мащаба на планината.
Изви глава нагоре за миг. Двамата носачи вече бяха на склона, две малки светли точици пълзяха по зашеметяващата стена. Над тях се издигаха Южното седло, югоизточният хребет, върхът. Въображението на Сам жадно се понесе нагоре. Вече не беше заради Финч. Мъжът, който се изкачваше стабилно пред него, беше негов съперник, но сега Сам чувстваше единствено някакво родство с него. Извивката на въжето, което ги свързваше, му се стори като символ на това.
Стъпка след стъпка, хипнотичен ритъм на изкачването. Към върха. Аз ще го направя. Ние ще го направим.
След час стигнаха до бершгрунда. Огромната извита пропаст, която разделяше върха на ледника Кхумбу от планинския склон, зееше като пълна с ледени зъби уста. Между тях имаше система от фиксирани въжета и стълби, по които Ал се издърпваше без никакво колебание. После извика отгоре на Сам:
— Качвай се.
И той го направи. Тежестта на раницата, докато се крепеше на стълбата, заплашваше да го повлече надолу и той изви рамо в опит да възвърне равновесието си. Ветроупорната тъкан на комбинезона му остърга леда и дъжд от ледени кристалчета ужили лицето му. Докато се клатушкаше нагоре, а стълбата подскачаше леко под тежестта му, той осъзна, че ревът в ушите му е собственото му дишане. Концентрира се върху следващото движение и по-следващото, а останалата част от вселената се сви в точица в далечината. Дано клиновете, които фиксират проклетата стълба, издържат, помисли си. Иначе щеше да увисне над бездната в края на въжето, като парче сланина, провесена за птиците.
И това беше най-добрият сценарий.
— Добре — каза Ал, когато той стигна до отсрещната стена. — Да се качим там.