Марк пак лежеше в спалния си чувал. Финч се бе изкачвала цял ден близо до него, но все пак се притесни, когато видя изопнатото лице и блесналите му очи. Ал беше наредил да му дадат кислород и сега Марк тъкмо се успокояваше след поредния пристъп на кашлица в маската.
— Не мога да дишам. Сякаш се давя…
Ал мълчаливо й подаде медицинския комплекс. Финч приготви спринцовка дексаметазон и още една с нифедипин, и му ги инжектира. Нямаше стетоскоп тук. Опря ухо в гърдите му и се вслушва дълго.
Усмихна му се окуражаващо.
— Ще те вкарам в торбата за няколко часа. Имаш ли нещо против?
Очите му се напълниха със страх, но той успя да кимне. Ал излезе от палатката, докато Финч нагласяше Мейсън възможно най-удобно. След миг Ал се върна с оранжева брезентова торба с цип. Отвори я и извади нещо като надуваемо легло. Двамата с Финч помогнаха на Марк да влезе в чувала.
— Аз ще съм до теб — увери го Финч. — Тук има прозорче. Ще те наблюдаваме през цялото време. — Тя затвори ципа над него.
Ал свърза крачната помпа и започна да я натиска. Някой трябваше да помпа през цялото време, за да предотврати натрупването на въглероден двуокис. До десет минути камерата беше напълно надута. Марк лежеше в нея, втренчен през прозорчето с разширени от ужас очи. Изглеждаше така, сякаш го бяха затворили в ковчег. Финч знаеше, че вероятно тази прилика го плаши до паника. Увеличаването на атмосферното налягане в чувала бе еквивалентно на спускане от 450 метра, но клаустрофобията беше неизбежна. Тя се наведе към прозорчето и каза:
— Скоро ще се почувстваш по-добре. С Ал ще останем при теб.
И двамата се взираха в Марк. Чакаха мълчаливо, като засега пазеха противоположните си мнения за себе си. Ал се обади на Джордж и предупреди, че може да се наложи евакуация с хеликоптер от базовия лагер. Макар че при тази височина хеликоптерът щеше да работи на границата на възможностите си.
Кен влезе в палатката.
— Как е той?
— Трябва да го свалим — каза Финч.
Водачите се спогледаха.
— Кен, вземи Пемба и Мингма и тръгнете с него още по зазоряване. Не рискувайте преди това. Аз ще поведа останалата група със Сам.
— Добре.
Другите клиенти нямаха проблеми с височината, хранеха се и си почиваха, докладва Кен.
— Южното седло е направо като „Хилтън“ — каза той. Личните му алпинистки предпочитания бяха за бърз и свободен преход, обратното на тежко натоварените екскурзии на Джордж.
След още час Финч прецени, че могат да извадят Марк. Ал изпусна въздуха от камерата и пациентът бе изваден от своя мета ковчег. Лежеше неподвижно, докато Финч отново се вслушваше в гърдите му. Дишането му бе станало по-леко. Тя му сложи кислородната маска.
— Тази нощ ще спиш с мен, Марк — рече му тя. — Рикс може да отиде при Санди.
Той се закашля немощно.
— Каква загуба.
Ал се засмя.
— Само почакай. Когато се върнеш в базовия лагер, ще се почувстваш пак като на деветнадесет. При мен винаги така става.
Финч отместваше компресионната камера настрани и не вдигаше поглед, но се беше изчервила. Това беше толкова неуместно — тук, сега, при тези обстоятелства. Но въпреки всичко се почувства така.
Поседяха още час при Марк, наблюдавайки дишането му. Ал мълчеше, а Финч знаеше, че си спомня друга палатка и друг критично болен алпинист. Тогава не бе имал компресионна камера, нито лекар, нито екип от шерпи, които да му помогнат. Изкачването на К2 в алпийски стил беше огромна смелост, както тя си бе помислила тогава, или пък дефиниция на лудостта. Сега Финч смяташе, че е по-скоро второто. Погледна към мрачното лице на Ал. За първи път упоритостта му я ядоса, но и я изпълни отново с любов.
— Върви да поспиш няколко часа — рече му тя. — После се върни и ми помогни пак да го сложим в торбата.
Ал я послуша. Сънят беше необходим за безопасността им на следващия ден.
Финч легна до Марк и задряма, будеше се на всеки пет минути и се вслушваше в дишането му. Когато Ал се върна, го сложиха за още два часа в компресионната камера, и тя му инжектира отново нифедипин и дексаметазон. Беше дълга нощ, а студът и несекващият вой на вятъра я удължиха още повече и тя им се стори вечна.
На сутринта Марк беше немощен, но дишаше добре. Знаеше, както знаеха всички останали, че единственият му шанс да оцелее с да се спусне надолу по планината. Финч и Рикс му помогнаха да се обуе и облече. Не яде нищо, но успя да изпие литър топъл лимонов сок. Кен и сирдарите чакаха до палатката.
— Да вървим, приятел — рече Кен.
Марк се изправи. Шерпите го подхванаха от двете страни, а Кен поведе. Ал се закачи за въжето на върха на лицето Лхотце и се приготви да води останалите надолу по планината. В същото време другите трима от шерпите на експедицията потеглиха в друга посока, за да установят лагер за спешни случаи с кислород и храна в снежна пещера високо на билото.