Финч се размърда и изкриви глава, за да може да го погледне в очите.
— Добре де. Отидох, защото не исках да спра. А и вече не изгарях толкова от желание да съм у дома, защото те бях срещнал.
— Не исках това да има нещо общо с мен — каза тя тъжно.
— Разбира се, но имаше.
Тя замълча и изви очи към огъня.
— Джен ме напусна. Взе Моли и отиде при баща си, а после започна своя бизнес. Много я бива в това. Две години по-късно се разведохме.
— Тя има ли си друг?
Под ухото й, съвсем леко сбръчквайки кожата на бузата й, тя усети как мускулите му се стягат.
— Не зная. Може би.
— А ти, след като се срещнахме?
— Да. Както и ти си била с други мъже. Това няма значение.
Започнаха да стават игриви. Дразнеха се леко, опипваха сексуалната почва. Ръката му се премести от косата към рамото и надолу към гърдите. Тя се стегна за миг, после изпъна гръб и се изви под ръката му.
След малко вече бяха в прегръдките си.
— Толкова съм мръсна — каза Финч, отворила уста до неговата. — И не ми пука.
Той разкопча якето й.
— Парфюм, сапун, маникюр, грим. Всичко това е изкуствено. Не го искам. Искам само теб.
— Е, без сапуна. Той е хубаво нещо.
— Съблечи се.
Стаята беше тъмна, само огънят сияеше. Беше и студено, прозорчето без стъкло се беше превърнало в квадратче мразовито синьо и от процепите между дъските духаше. Финч се изправи, започна да сваля дрехите си и ги разхвърля около себе си. Студът вече нямаше значение, беше живяла с него седмици и той бе неин постоянен спътник. Усещаше колко бледа е кожата й и как изпъкват костите под нея. Заради живота на големи височини и изразходването на много енергия и оскъдното хранене тялото й бе започнало да разгражда мускулите, защото вече нямаше запас от мазнини.
Ал също беше гол. Той беше черно-бял, черна коса и брада, и кожа, която й пасваше. Която я докосваше.
— Бих казал да дойдеш в леглото. Ако имаше такова.
Койките представляваха просто голи дъски.
— Как така? Имаме две легла. Това си е лукс.
Той се засмя и дълбоката топла вибрация изпълни устата и гърлото й.
— В сравнение с камиона.
Трябваше да наваксват години. Останаха три нощи в обора в Дебоче, разговаряха, спяха и се разхождаха по хълмовете на слънчевата светлина. Финч научи повече за детството му в Ливърпул. Той й разказа за сестра си Кат, петнадесет години по-голяма от него.
— Кат все се грижеше за мен. Обичах я.
— Сега близки ли сте?
Ал извърна поглед.
— Не особено. А трябваше, искаше ми се. Но алпинизмът застана между нас. И мъжете, с които тя се захващаше.
Той промени темата, разказа за първия път, когато със Спайдър отишли в Северен Уелс и видели скалите. Следващите години били непрекъснат низ от все по-сериозни изкачвания. Едва когато станал на тридесет, Ал си направил труда да получи официален лиценз за водач, който му давал възможност да води клиенти и комерсиални групи. Дотогава просто се катерел и после преживявал както може.
— Джен обикновено си намираше работа. Ако закъсвахме много — рече той. — Тя също се катереше, преди да се появи Моли.
— А после?
— С нашия начин на живот не ни трябваше много.
— Бяхте ли щастливи?
Седяха до масата в обора. Бяха яли пържени картофи и някакво къри с мистериозно месо в чайната, а после Ал взе кутии бира и запали свещи в ъглите на стаята. Всичко, от което имаха нужда, цяла вселена, се бе събрало в това сумрачно пространство.
— Понякога. С Моли, когато беше мъничка. Помня деня, в който я заведох на брега, бяхме само двамата. И в планините, ходехме там доста по-често. Дори на К2. Иначе някак все не намирах покой. Прибирах се у дома и се чудех как да си запълвам времето, после започвах да копнея да тръгна отново. Само за да усетя огъня, който това ми даваше. Винаги търсех някакво ново изживяване, което да е по-реално от реалността.
Финч се взираше в него, докато той се разсмя.
— Мислиш, че говоря глупости. Или както наркоман говори за следващата си доза.
— Не, не мисля.
Тя му разказа за Ванкувър, за медицинското училище, за работата й в чужбина и за завръщането си у дома. Той я слушаше и виждаше в ума си голямата къща с изглед към пролива, благородния баща и елегантната майка, едрите, уверени и властни братя. Разбираше напълно защо тя е имала нужда да изкачи Маккинли и да дойде на Еверест. За да се измъкне от бремето на патриархалните привилегии и бащинската опека. За да се оформи сама.