По-късно лежаха в прегръдките си в мрака.
Прозорчето дупка бе едва различимо квадратче по-светъл мрак, по-ясно очертавано от студеното течение, което струеше през него. Финч потрепери и той стегна прегръдката си.
— Студено ли ти е?
Всъщност беше по-скоро изплашена. Той надушваше страха в кожата й, целуна я по бузите и прегърна здраво раменете й, за да я успокои.
— Заспивай. Сега си в безопасност.
— Не е само заради мен…
Заради нас. Заради гладкото, съвършено яйце на това щастие, което никога вече няма да забравя, че съм държала в ръката си.
— Заспивай прошепна той отново.
Потърси забравата.
Два дни по-късно те влязоха отново в базовия лагер, през биваците на другите експедиции, като се поздравяваха с хората и слушаха последните новини. Двама от южноамериканците бяха достигнали върха въпреки времето. Индийската армия беше високо по склона на Лхотце. Друг носач беше пострадал в ледопада. Имаше спорове относно поддръжката на фиксираните въжета.
— Значи нищо ново — промърмори Ал.
Тяхната група беше излязла около кръга от палатки. Изглеждаха като алпинисти, които са прекарали повече от достатъчно време в почивка, сбутани на тази купчина от камъни и лед. Завръщането на водача и лекаря се превърна в най-интересното събитие.
Санди се подхилваше, а Рикс направи тайничко мръснишки жест, предназначен за Ал, но Финч го забеляза. Тя го изгледа, без да мигне. Двамата американци ги поздравиха, а Джордж им наля кафе от термоса, който стоеше в столовата.
Сам и Адам играеха на карти с Пемба и Дорче. Чуваха се викове, а Адам крещеше: „Ей, човечеее“, но спряха играта още щом видяха новодошлите.
Очите на Сам спряха на Финч, после се отклониха. Чертите й изглеждаха някак омекнали и неясни, почти безформени.
Настана тишина, докато Адам не събра картите си и не ги хвърли на масата.
— Май че това беше — каза той.
Джордж се приближи с факс с прогнозата за времето и останалите клиенти се събраха. Завръщането на Ал гарантираше, че най-после нещо ще се случи. Финч се отдалечи и седна зад групата, докато Ал и Джордж се съвещаваха. Тя виждаше главата на Сам и врата му, там където свършваше яката. Имаше линия, където слънчевият загар внезапно избледняваше, и това внезапно я накара да го усети като мъж, като отделен индивид, когото почти не познава, със свои надежди и мечти.
Тя бързо извърна очи към Джордж. Всички чакаха с нетърпение.
— Добре. Днес е втори май. Получих средносрочна прогноза и се очаква ясно време, което предшества мусон. Всички сте в добра форма, отпочинали и аклиматизирани. Ще изчакаме в базата още два дни…
— Защо ще чакаме, щом сме готови да тръгнем?
Надигнаха се протести, предвождани от Санди, но Джордж ги потуши с поглед.
— … за да дадем пространство на другите експедиции и на пети май ще тръгнем към върха. Това не е състезание и всички лагери са заредени с храна и кислород в достатъчни количества, в случай на промяна във времето или някакви други обстоятелства. Обаче се надявам всички да стигнете върха до осми май.
Чу се колективно поемане на дъх и малък хор от радостни възгласи.
— Уха, най-сетне — каза Санди. — Да го направим, момчета.
Финч се измъкна от груповата еуфория в столовата. Влезе в своята палатка и взе лист хартия, за да напише факс до Сузи. Макар и с голямо закъснение, искаше да й каже за Ал.
„Скъпа моя Сузи — написа тя. — Това ще те изненада и може да се обидиш или разгневиш, че не съм ти казала досега за този мъж. Ако е така, съжалявам, трябва само да знаеш, че искам да ти разкажа всичко сега. След два дни започваме изкачването. До седмица, може би… надявам се… ще се върнем пак тук.“
Тя й разказа историята за Ал, после добави:
„Мисля за теб с любов, Ф.“
Сгъна го, без да го чете, и го сложи настрани, за да го изпрати сутринта.
В три и половина сутринта на пети май колоната алпинисти беше готова да напусне базовия лагер за последен път. Джордж, Дорче и базовите шерпи им стиснаха ръцете, докато те минаваха покрай тях.
Адам стоеше вдигнал ръка за поздрав, с посърнало от разочарование лице. Той така и не бе успял да се аклиматизира достатъчно и дори сега страдаше от главоболие и се задъхваше.
— Късмет — каза той на всеки от тях. — Дори на теб — добави към Сам.
Финч беше получила обаждане от Сузи.
— Щастлива съм, че си така щастлива — каза тя. — Сега искам само да науча, че си слязла оттам жива и здрава. Господ да те благослови.