Сам изпита облекчение, че дотук не бе срещнал големи трудности. Кислородът го караше да се чувства по-силен, отколкото долу на Седлото. Склонът все още не беше толкова стръмен и той дори успяваше да извлече малко удоволствие от мисълта къде се намира и какво върши.
Непал вляво, Тибет вдясно. Отгоре, южното било и самият връх. Може би оставаха още осем часа и щяха да са техни. Мои и на Финч.
Той усети, че пак разговаря с баща си: Съжалявам, че никога не направих каквото искаше. Ел Капитан и другите големи изкачвания, с които ме плашеше толкова, когато бях дете. Ще ми се да го бях сторил. Но това бие всички тях, нали?
Майк се изсмя някъде до рамото му. Определено. Определено. Изчакай слънцето да изгрее, момче, и ще видиш всички тези върхове под теб позлатени.
Ти никога не си бил тук, татко. Откъде знаеш как изглежда зората?
Знам, защото съм мечтал за нея. Не мога да се катеря, но още мога да мечтая.
И за какво друго си мечтаеш?
Твоето момче да се справя по-добре, отколкото се справях аз. Казват, че талантът прескача едно поколение, нали?
Или дъщеря ми, разбира се.
Все пак пред него беше Финч, примерът за това, най-силната жена, която познаваше.
Отново се чу смях. Майкъл беше непоправим. Жените си стояха в лагера, ако изобщо тръгваха на експедиция.
Рикс откъсна Сам от виденията. Мина покрай него, като почти го повали настрани. И посочи гневно с пикела към Финч.
— Какво й става? — изрева той през маската си. — Защо е толкова бавна? Знаеш ли кое време е? Искам да мина покрай нея.
— Ал нареди да сме в този ред. Тя ще се справи.
— Ти пък откъде знаеш, по дяволите?
Рикс беше разгневен. Нищо нямаше да забави похода му към върха. Кен отиде при тях и Сам се отдръпна, остави водача да се разправя с него. Небето посивяваше и звездите избледняваха.
Краката на Финч бяха напълно изтръпнали. Една снимка от учебник на почернели отоци от измръзване не спираше да изниква в ума й и се смесваше с образа на мъртвия алпинист със заледената плът. Като че ли през маската й не преминаваше никакъв въздух и борбата за всеки дъх стана толкова отчаяна, че тя посегна с облечената си в ръкавица ръка и я откъсна от лицето си. Веднага започна да се задъхва и се изплаши, че ще се задуши. Някак си успя да притисне пак маската към брадичката си и пое отново дъх. Спря и Сам стигна до нея. Рикс мина покрай тях, без дори да ги погледне, забивайки дръжката на пикела си в снежните дупки и издърпвайки се нагоре.
— Ал? — чу се Финч да казва.
— Той ще е на южното било. Чака те. Хайде, Финч.
Бавното мъчение започна отново.
Ал си почиваше с Тед и Върн в малка кухина в снега близо до мястото, където шерпите бяха оставили припасите и кислорода за спешни случаи. До него Пемба и останалите си подаваха бутилка вода и ближеха каша от цампа. Вече беше съмнало. Десетината покрити със сняг върхове под тях бяха позлатени от косите лъчи на изгряващото слънце, а ледникът Кангшунг далече долу в Тибет още лежеше в сянка като огромен кафяв гоблен. Това беше най-високата точка, която бе достигал на Еверест. Нетърпението пърхаше в него и той го потисна, като насочи вниманието си към клиентите си.
Беше шест и половина. Двамата американци се катереха доста стабилно, както и очакваше. Останалите приближаваха, вече виждаше Рикс, приведен над пикела си, цялата му фигура излъчваше желязна воля. Под него беше Финч, малка фигурка в червено. Сърцето му се сви, щом я видя. Хлапето беше точно след нея, а Санди Джаксън и Кен не бяха далече зад тях. Това беше силна група. Времето течеше твърде бързо, но те щяха да успеят, ако нямаше инциденти.
Ал погледна нагоре през огромната белота на Кангшунг, към назъбената линия на североизточния хребет. Рикс се издърпа през последните два-три метра и потъна в снега до него.
— Време? — изпъшка той, когато си пое дъх.
— Още сме добре — увери го Ал. Направи му жест, че трябва да смени кислородната си бутилка. Празните щяха да останат тук и да бъдат събрани от него и шерпите по пътя надолу. Мингма и Пемба вече се движеха нагоре, като оставиха Намче с групата, насочваха се към горния хребет и фиксираните въжета по Стъпалото на Хилъри. Стъпалото беше последното голямо препятствие преди самия връх. Шерпите едва потеглиха и Рикс се запрепъва след тях.
— Чакай тук — нареди рязко Ал.
Финч се приближаваше по криволичеща пътека към тях. Малко преди да стигне до Ал, се свлече на колене в снега и политна напред на ръцете си. Той се смъкна до нея и провери регулатора на бутилката й. Той беше покрит с буца замръзнала влага. Той свали маската си, махна нейната и я притисна към лицето й. Тя пое дъх и се втренчи в него с широко отворени, ужасени очи.