— Как можем да помогнем на Ал?
Мингма сведе поглед. Широкото му лице беше безизразно.
— Само чака.
Ал и Сам се спускаха с Рикс след тях. След изкачването на върха цялата воля се беше отцедила от него. Сега изглеждаше по-дребен и по-отпуснат. Подминаха мястото, където бяха оставили Намче да ги чака, но той си беше отишъл. Кислородът на Ал свършваше. Успяваше да се концентрира единствено с огромно усилие на волята. Намче сигурно се бе присъединил към Пемба, или Кен и Санди Джаксън. Диря от стъпки водеше надолу по хребета, но вятърът бе толкова силен сега, а снежните вихрушки така плътни, че им ставаше все по-трудно да я следват. И най-малкото отклонение щеше да е фатално. Внимавай, внимавай за ръба на корниза.
Той започна да мисли за двете жени. За Финч и Моли. За Джен и Финч. Гласове. Не отивай. Върни се.
Но той го беше направил и вече се спускаше. Последният път, най-големият връх. Сега с радост щеше да се откаже. Защо изобщо си бе мислил, че не може да се откаже, че не може да замени тази болка и това усилие с удобство и топлина?
Като че ли някакъв прозорец се затваряше в съзнанието му. Той погледна назад към Рикс и Сам, после примигна и разклати глава. Зрението му не искаше да се проясни. Кислород. Организмът му крещеше за кислород. Стигни до южното било, до високия лагер. Стигни там.
Чакай, имаше нещо в снега. Оранжево, кислородна бутилка. Подарък, чудо. Ще дишам.
Той беше на колене и откачаше своята бутилка, преди да се опомни. Това беше празната бутилка на Рикс, която беше оставил по пътя. Взе я и я пъхна в халка на хамута си.
Другите двама бяха зад него.
— Скапан съм — промърмори Рикс. Сам също изглеждаше замаян. Всички бяха изтощени. Лошо, щеше да става още по-лошо, а той трябваше да се грижи за всички тях.
Стигнаха до Стъпалото на Хилъри. Ал изстиска щипка концентрация на преден план в ума си и ги загледа как се закачват и се спускат надолу. Сега беше негов ред. Старият карабинер на Спайдър потракваше на хамута му.
Те се събраха в подножието на скалата. Рикс се препъваше и задъхваше.
— Не спирай, изправи се — нареди му Ал. — Сам?
— Добре съм — промърмори той.
Още крачки, надолу, надолу, следвайки неясната диря. Нов сняг се вихреше във въздуха.
Финч ги чу да пристигат, гласове, метално тракане в мимолетното затишие на вятъра. И сърцето й забумтя, когато запълзя на колене към отвора на палатката. Това бяха Пемба, Тед и Върн. Американците не бяха на себе си от въодушевление и облекчение.
— Хей, успяхме. На косъм. Еха. Сигурен бях, че горе е страхотно.
— Господи! Много лош късмет, Финч.
Тя погледна Пемба право в очите. Те бяха широко отворени и черни, пълни с лошо предчувствие.
— Подминали ги. Още изкачвали. Може би два и половина, три часа.
Още са се изкачвали толкова късно. Когато бурята отново набираше сила и ги връхлиташе.
Моля те.
Те като че ли се влачеха и пристъпваха по опасната пътека от безброй часове. Светлината почти беше изчезнала и вятърът навяваше снега хоризонтално в замръзналите им лица.
Стигни до южното било и падината под него. Кислород и храна, дори палатка.
Следващия път, когато Ал се обърна, Рикс отново беше спрял. Седеше в снега и не можеше дори да проговори. Сам си почиваше на крачка от него, свил се тихо, за да се предпази от вятъра. Ал разви въжето от раменете си и го върза за хамута на Рикс. Вдигна го на крака и започна да го влачи като куче на каишка.
Невъзможно беше дори в състоянието му на хипоксия да не са стигнали вече до южното било, нали?
Почакай. Чу се звук на свирка. И някой се появи от сивата стена. Униформена парка на „Планинари“. Това беше Намче, но свиренето идваше от друга посока.
— Шефе. Санди — успя да каже Намче.
— Къде е той?
— Изгубил. Просто изгубил. Една минута отпред. После няма го.
Кен свиреше. Минута по-късно водачът се върна обратно по дирята от стъпки.
— Ал, слава богу, човече. Джаксън изчезна. Всичко беше наред, а после се обърнах към него и видях само Намче. Търсих го под прав ъгъл от следата, но нищо. Не може да е минал покрай мен.
Рикс пак се свлече на земята и едва не повали Ал в другия край на въжето. Ал се развърза от него, докато усилено се опитваше да измисли какво да стори.
— Кен, ти отведи Рикс на късо въже. Сам, тръгни с Намче.
— Не.
И двамата вече нямаха и капка сила. Ал сви рамене. Свали карабинера на Спайдър от хамута си и започна да удря по празната бутилка с него. Сам протегна ръка към Кен, който сложи в нея свирката. Той я вдигна към устните си, отмести маската и успя да издуха немощна струя.