— Не мога да тръгна без него. Не и докато не разбера къде е той.
Мингма и алпинистът се спогледаха тайно, признавайки страшната мъка на жената, но нямаха кураж да й се опълчат.
— Ние тръгваме — каза мъжът. Беше притеснен, но най-вече се притесняваше за собствените си нужди.
Финч сложи ръце на раменете му и немощно го отблъсна.
— Върви. Няма да си променя решението.
Той кимна и отстъпи. Мингма пак клекна до нея. Тед, Върн и Рикс бяха събрали всичките си вещи на купчина. Чакаха на смълчана групичка, безмълвни, целият кураж и смелост ги бяха напуснали. Беше време да започнат спускането. Всички бяха твърде изморени, за да останат още часове на това безмилостно място.
Увесил глава, Сам залиташе като пияница. Понякога се предаваше и се плъзгаше по гръб по ледения склон, докато някакъв инстинкт не го караше да забие пикела си и да спре спускането.
Не мислеше за нищо, не си спомняше нищо. В съзнанието му бе останал само възел решителност. Слизай, не спирай да се движиш. Спаси се. Остани жив.
Подмина трупа. Другия мъртвец.
Не и аз. Аз няма да умра.
Просветляваше все повече.
Някъде в далечината, под билото, видя мънички фигури. Не можа да разбере дали се движат, бяха само точици по жестокия пейзаж. Стори му се, че това е той самият с Ал.
Не може да бъде. Ал е мъртъв. Спаси се. Движи се, мамка му. Движи се.
Фигурите ставаха по-големи.
— Виж — посочи Кен нагоре. Някой се спускаше по склона.
— От нашите е — каза Пемба.
— Само един.
Опитаха се да ускорят ход към него.
Сам се приближи достатъчно, за да разпознае униформените парки на „Планинари“. Краката му вече го предаваха. Той се препъна и падна напред, сняг изпълни устата и очите му. Най-трудното нещо, което беше правил в живота си, бе да вдигне отново глава, вместо да остане да лежи.
Една ръка се плъзна под рамото му и го задържа. Друга го вдигна и свали качулката му. Лицето му беше покрито със сняг, брадата му беше замръзнала, а очилата скриваха очите му.
— Това е Сам — каза гласът.
Мингма клекна, отвори манерка и я пъхна в ръката му, но тя беше твърде скована, за да я задържи. Течността потече по краката му. Мингма взе манерката и този път я поднесе към него, за да пие. Топлината изпълни устата му и той преглътна великолепната течност.
— Сам, чуваш ли ме?
Кен Кенеди, бледото му лице беше посивяло като леда. Кимване, да.
— Къде са Ал и Санди?
Опита се да открие гласа си. Беше по-скоро грак, но все пак успя да изрече:
— Мъртви.
В настъпилата тишина отпи още една глътка от чая.
Приготвиха нова бутилка с кислород за него и му помогнаха да я сложи. Той вдиша дълбоко и живителният газ се вля в организма му.
— Готов ли си да слизаме?
Пак кимване, изправиха го и той запристъпва с мъка между тях.
Финч ги гледаше как приближават по Седлото. Бавните стъпки на Сам бяха насочени право към нея, той се свлече до отвора на палатката й.
— Той е мъртъв.
Очите й вече бяха сухи и твърди.
— Зная.
Нечии ръце се опитваха да ги преместят, но те не им обръщаха внимание.
Устните на Сам се движеха, немощно се опитваха да оформят прилива от ледени думи:
— Той ме спаси.
Финч се вгледа в очите му и в онова, което видя вътре. После сведе глава и челото й за миг опря в рамото му.
Кен се обади на Джордж Хейуд. Сега най-важното беше да свалят оцелелите долу възможно най-бързо. След това щяха да се преценяват случилото се, сега ситуацията беше твърде опасна, за да позволява това. Говориха кратко, после той се върна при смълчаната група, за да даде инструкции.
— Тръгваме веднага надолу към циркуса. Хората на Андреа Дос Сантос ще чакат в Трети лагер, за да ни помогнат. Ще спрем за кратко в Първи лагер и ще продължим по ледопада още по зазоряване. Джордж ще извика хеликоптер в базата, за да евакуира Финч и Сам още щом слязат долу.
Погледна безизразните лица.
— Трябва да си помагаме.
Рикс беше този, който отговори:
— Можем да го направим. Ал ни показа това и ще трябва да го направим само още веднъж.
Те се строиха в тиха колона. Пемба водеше, а Мингма и Намче подкрепяха Сам и Финч. После потеглиха. Рикс, Тед и Върн пристъпваха с тях, а Кен бе в края на колоната от оцелелите членове на експедицията на „Планинари“.
Телефонът в Уайлдинг, Орегон, иззвъня отново. На Майкъл му отне доста време да стигне до него, но онзи, който се обаждаше, не затвори.
— Той е жив и е горе на Седлото, Майк. Вече го свалят към базовия лагер.
— И?
— Бил е там цялата нощ. Хипотермия, измръзване. Все още не зная доколко сериозно е състоянието му. Но се е спуснал през по-голямата част от маршрута без кислород и без осигуровка. Той е много силен. Други двама не успяха.