Дяволът се засмял и й отвърнал:
— Никаква пакост той не може да ми стори. А аз ще му взема душата.
В това време Юрий скитал из широкия двор — търсел ратайкинята, за която бабичката му беше казала. Ходил насам-нататък, най-сетне в дъното на задния двор видял една колибка, а на прага седи руса девойка с черни очи, такава хубава, че нито с перо се изписва, нито с четка се изографисва.
— Ти ли си ратайкинята на пани-господарката? — пита я Юрий.
— Аз съм, юначе! По своя воля или по неволя идваш?
— По неволя, девойко — и момъкът и разправил всичко. — А много здраве ти праща майка ти.
Юрий допаднал на ратайкинята, че нали бил много хубав и юначен, та тя му рекла:
— Не бой се! Аз ще ти помогна да се отървеш от нечестивеца. Легни сега да починеш, че идеш отдалеко, пък утре кой знае каква ли работа ще ти измисли нашият пан-господар.
На другия ден отишъл Юрий при дявола и го попитал:
— Пане-господарю какво да работя?
— Ето какво: тая нощ да изсечеш хе оная борова гора да почистиш мястото, земята да изореш и засееш с жито. До изгрев слънце житото да узрее, да го овършееш и смелиш, а от брашното баница да ми завъртиш, та като се събудя, да ми я донесеш за закуска. Ха сега върви и си гледай работата!
Тръгна, Юрий по двора с наведена глава — не знае що да прави. Отишъл при ратайкинята, а тя го пита:
— Защо си такъв жален-печален?
— Тъй и тъй ми нареди нашият пан-господар — разправил и момъкът. Пък аз всякаква работа съм вършил, ама за такава не съм и чувал. Отиде ми главичката…
— Не тъжи! Всичко ще се нареди — утешила го тя.
— А ти по своя воля или по неволя още стоиш тука? — попитал я Юрий.
— Ами! Как тъй по своя воля!? Ще слугувам на дяволицата, ще робувам, докато някой ме обикне и ме отведе оттук. Тъй ми рече веднъж моята пани-господарка.
— Ако се съгласиш, аз ще те отведа и с радост ще се оженя за тебе — рекъл нашият юнак. — Защото ти си не само хубава, ами както виждам, и добра, и умна.
Започнали те да се сговарят какво ще бъде, как ще бъде. Дълго си говорили. На мръкване момата рекла:
— Легни сега да спиш и остави работата на мене!
Заспал Юрий сън дълбок. А среднощ девойката излязла на прага, плеснала три пъти с ръце и мигом долетели при нея най-различни чудовища:
— Добър вечер, млада господарке! Защо ни викаш — на приказка или за работа?
— За работа ви викам. Да изсечете боровата гора на хана, да изчистите мястото, да го изорете и засеете с жито. Тая нощ житото ла узрее, да го овършеете и смелете, а от брашното баница да разточите, утре призори да ми я донесете!
Втурнали се чудовищата, закипяла работа: едни секат, други бранят, трети орат… Дордето слънцето изгрее — всичко било готово.
— Ето ти баницата, млада господарке!
Поела момата баницата и рекла на своите прислужници:
— А сега всеки да си иде, откъдето е дошъл!
И чудовищата в един миг изчезнали.
Събудил се Юрий, отива с баницата при дявола:
— Моля, пане-господарю, заповядай — яж!
— Браво, Юрий — казал дяволът, ама не бил доволен. — Едната заръка добре свърши. Ще ти дам още две. Ако и тях свършиш, ще те пусна да си вървиш, ако ли не — с меча по врата! Хайде сега иди, почивай три дни, а на четвъртия ела да видим за какво те бива!
А дяволицата кърши кривите си пръсти, клати глава и въздиша:
— Ох, нещо ми казва, че добро няма да видим от този юнак. По-добре пусии го да си върви, откъдето е дошъл!
Ала мъжът и се засмял и махнал с ръка, не я послушал.
На четвъртия ден отишъл Юрий при дявола, а той му нарежда:
— На оня най-висок връх, хей-таме, да ми построиш за една нощ дворец, по-хубав от сегашния ми! В него да има толкова стаи, колкото са дните в годината; потонът да е от мрамор — син като чисто небе, а по него да плуват ясно слънце и светъл месец и звездици да трепкат; покрива да настелеш с макове и във всяко маково зрънце да вбиеш по три златни гвоздейчета! Около двореца да тече река и през нея мост да прехвърлиш, застлан със златни и сребърни плочки; през моста да опънеш дъга, двата и края във водата да опират. С една дума: да построиш такъв дворец, че да не ме е срам гости да посрещам в него! А сега върви и не се потривай!
Отишъл Юрий при момата и й разправил какво му е заръчал дяволът.
— Легни и спи — всичко ще се нареди! — рекла му тя.
Среднощ, когато всички заспали, повикала момата помощниците си и им заповядала какво да правят.
Втурнали се чудовищата към върха, работата закипяла: кой камъни дяла, кой стени вдига, кай покрив покрива…
Когато се разденило, отишли при момата:
— Всичко е готово, както ти заръча, млада господарке!
Събудил се Юрий и чудом се чуди: виши се до възбог светъл дворец, опасан с река, а над моста дъга многоцветна гори. Отишъл в двореца — едва не ослепял: на самия потон ясно слънце грее, светъл месец блести, звездици трепкат, трепкат.