— Да се държа добре?
— Тя е пълна противоположност на Соломон. Необикновено нетърпелива и адски темпераментна. Осмелявам се да кажа, че единственото й положително качество е изключително изчерпателното й познание в областта на вихрената магия. Достигнала е задълбоченост, която допреди смятахме за възможна само на теория. Виждал съм я да връзва и развързва възел само със силата на въздуха. Удивително. А каква мощ! Може да издълбае дебел колкото ръка камък само с помощта на вятъра.
— Такава сила в ръцете на нервачка също не звучи особено утешително — вметна момичето.
— Е, първото нещо, на което би трябвало да се научи един магьосник, е себеконтролирането. Вероятно единствената област, където Айна не блести. Не се притеснявай, не е причинявала сериозни наранявания от години.
— Значи е наранявала преди.
— Не точно. По време на обучението й по висша магия неин състудент бе младеж на име Хенрик. Бе очевидно, че преподавателят предпочита него пред нея. Въпросният преподавател, жена на име Зелн, по-късно каза, че го намирала за по-почтителен и по тази причина го предпочитала. Айна го предизвика на дуел. Провеждат се рядко, но не са нещо нечувано, така че си имаме процедури.
Във ветрен дуел целта е да останеш на земята, докато се опитваш да повдигнеш противника си във въздуха. Тъй като Айна е фея и не е точно земеходно създание, правилата бяха изменени, така че победител щеше да бъде този, който повдигне опонента си най-високо. Айна спечели, но очевидно искаше да не остане никакво съмнение относно това. Повдигна го чак сред облаците, сетне го пусна. Хенрик успя да се приземи невредим, но чудовищната сила на вятъра бе разкъсала дрехите му… и изтръгнала всеки косъм от тялото му.
Миранда се изкикоти.
— Отлично. Ободряваме се! — отбеляза Дийкън.
— А Криш?
— Той не е толкова избухлив, но е не по-малко вбесяващ. Айна избухва при най-малката прищявка, а Криш се нуждае от по-специфичен стимул. Вманиачен е в изкуството си, което е характерна черта за множество от магьосниците тук. Така че Криш побеснява от гняв щом прецени, че дисциплината му бива нападната. Можеш да го обиждаш на лична основа, обаче нагрубиш ли изкуството му, по-добре се извини бързо! — каза младежът. — И преди да запиташ, малката му демонстрация в средата на селото по-рано днес е най-заплашителното нещо, което е извършил. Още не е наранил никого.
— От това ми олекна. Ами водната магия, чийто майстор още не съм срещнала?
— А, да, Калипсо. Тук нямаш повод за притеснение. Кали е много добра. Безгрижна, умна, забавна. Ще ти хареса. Единственият й недостатък е, че понякога е прекалено игрива. Живее в езерото.
— Изглежда мила. Ще ми се първо да преминавах под нейното обучение.
— Всички ще ти допаднат, когато ги опознаеш. Очаквам, че ще станете добри приятели — рече младежът.
— Забелязвам, че ти не си сред учителите.
— Ами, както Криш бе любезен да изтъкне, аз не съм част от учебния план. Бялата и черната магия са, но елементалните са се погрижили да се изтласкат на първо място, а преподаваното от тях е достатъчно за постигането на високо майсторско ниво. Аз мога да бъда включен по твой избор, а съм сигурен, че и без това си достатъчно претоварена.
— Може да се намери място за още! — каза Миранда.
— Какво искаш да кажеш? Искаш да изучаваш сивите изкуства? — рече той, изпълнен с предпазлив оптимизъм.
— Откакто пристигнах, срещнах само неколцина, желаещи да говорят на северен език, а ти си единственият от тях, който не очаква нищо от мен.
— Не искам да го правиш заради мен.
— Повярвай ми, причините ми са изцяло себични! — изрече тя с широка усмивка.
— Това е чудесно. Изключително! Първият ми обучаем! Предстои ми толкова много работа! Трябва да изготвя план на уроците, да измисля изпитания… — рече Дийкън, бързо надигайки се от бюрото. — Дисциплината е толкова обширна, че… не зная откъде да започна!
Бръкна в торбата си с една ръка, а с другата опипа зад ухото си.
— Къде ми е книгата! Къде ми е стилусът? Ама че време да ги изгубя! — паникьоса се младежът.
— На бюрото са — каза тя, развеселена от суматохата, която бе причинила.