— Да, разбира се, разбира се и то работят. Да му се не види, трябваше да направя две.
— Май ти си този, който трябва да се успокои.
— О, не мога! Не сега, не сега! Това е от огромно значение! Много е важно!
Времето минаваше бързо, тъй като Дийкън възторжено обясняваше какво е подготвил. Нещо във внезапния му ентусиазъм издаваше сходствата между двама им. Беше очевидно, че самият той по някакъв свой начин също бе аутсайдер. Не бе очаквал да открие човек, желаещ да сподели времето си с него. Колкото по-дълго говореха, толкова по-ясно ставаше колко отдаден е на проучванията си. Смееха се все повече. Дори Мин се поуспокои, макар че все още не пропускаше да изтъкне присъствието си, когато той се приближеше прекалено до приятелката й.
Далеч по-скоро от желаното, слънцето изчезна от небето. Беше време. Дийкън отведе Миранда до колиба близо до скалите, следвани от Мин. За разлика от другите постройки, които бяха изградени предимно от дърво, тази бе издигната изцяло от камък. Соломон се появи на прага. Едновременно с това започнаха да пристигат и други, сред които беше и Айна. Оформиха обширен кръг около овъглената земя пред колибата — очевидно на това място се провеждаше практиката.
— Защо са тук? — обърна се Миранда към Дийкън.
— За да наблюдават — отвърна той. — Както казах неведнъж, това е прецедент. В Ентуел всичко необикновено буди голям интерес.
— Не им обръщай внимание. Седни и се концентрирай — нареди Соломон.
Миранда седна на земята. Мин погрешно изтълкува това като знак, че е време да бъде галена и се покатери отгоре й. Няколко „думи“ от страна на Соломон я накараха неохотно да отстъпи.
— Какви са словата? — попита Миранда.
— Слова? — повтори Соломон.
— Трябва да зная думите на заклинанието, преди да се концентрирам върху му — обясни тя.
Сред насъбраните се разнесе шепот. Дийкън покри лицето си с длан и тихо поклати глава. Айна не беше толкова тактична. Избухна в пронизителен, противен кикот.
— Заклинания! Момичето знае само заклинания! — съумя да изрече феята, давейки се от смях.
Спокоен както винаги, Соломон обясни реакцията им:
— След като обучаемият премине начинаещо ниво, заклинанията биват използвани рядко.
— Само децата и глупаците ги ползват — обади се Айна.
— Какво друго мога да направя? — запита Миранда.
— Съсредоточи се и ще те напътствам — рече драконът.
Миранда стисна медальона около врата си. Поне не го беше изгубила по време на плуването сред режещите води. Едва бе затворила очи, когато властният глас на Соломон я накара да спре.
— Дай ми това! — рече той.
Изобщо не бе променил тон, но по някаква причина дори най-любезната му молба звучеше като яростно изискване. Приближи се и хвана кристала с два от пръстоподобните си нокътя, разглеждайки го задълбочено. Внезапно го дръпна. Движението бе плавно и уверено, но бе достатъчно да скъса верижката. Миранда вдигна ръка и разтърка врата си.
— Отвратително — отбеляза драконът. — Изцяло непречистен. Днес ще работиш без него. Когато приключиш, поискай да ти дадат нов.
Хвърли кристала. Преди да е достигнал земята, неестествен повей на вятъра го повдигна и го представи за оглед пред критичното око на Айна.
— Мътен като блато! Вече такива ли минават за фокусиращ кристал вън? — присмехулно изрече тя.
Драконът седна и издигна ръкоподобната си лапа. Под нея проблесна малък пламък.
— Насочи ума си към огъня — рече той.
Миранда извърна очи към проблясващата форма. Светът бавно се отдръпна, заменен от оранжево-жълто, изпълнило съзнанието й. Обви цялата си същина около огъня, умът й започна да се променя в синхрон с трепетите му. Времето изчезваше в подобен транс, часовете и секундите бяха неразличими. Внезапно гласът на Соломон си проправи път.
— Огънят наподобява живо същество. Веднъж роден, нуждае се само от храна и дъх, за да расте и да се множи. Постоянно алчее. Усещаш ли? — запита могъщият глас.
Думите на наставника й бяха прекалено ясни и отличими, за да са дошли от външния свят. Сякаш бе насочил гласа си в ума й и го бе примесил с мислите й. Миранда проучи огъня със съзнанието си и бавно осъзна наличието на постоянно и стабилно влечение. Гладът, за който Соломон говореше.
— Да — отговори Миранда. Усилието да стори това едва не наруши концентрацията.