— Нахрани го! — отвърна гласът.
Първоначално девойката бе объркана. С какво да го нахрани? Огънят се нуждаеше от масло или дърва, нещо, което да изгори. Не каза нищо. Озадачаваше се дори от съществуването на този пламък, увиснал сред въздуха. Какво искаше да каже той?
— Почувствай топлината! — напъти я драконът.
Бавно, Миранда осъзна смътно усещане за топлина да си проправя път в ума й.
— Сега почувствай отвъд нея. Почувствай с ума си!
Миранда продължи да проучва. След цяла вечност, накрая го откри. Чувството я заля като потоп. Това беше енергията на огъня. Не температурата или светлината, нещо по-дълбоко от това. Нещо фундаментално. Същината на огъня. Долавянето му наподобяваше разтваряне на очи за пръв път. Ново сетиво, за което впоследствие щеше да открие, че представлява основата на всички магии, които щеше да научи.
— Огънят притежава енергия. Духът ти също. Погледни в себе си. Почувствай енергията си. Овладей я.
Миранда леко премести фокуса си, пренасочвайки го към себе си, дирейки същата сила, която бе почувствала в пламъка. Постепенно долови наличието на енергията. Усещането не бе съвсем същото, но бе подобно. Овладяването на странната сила бе предизвикателство. Ако усещането на същината бе като употребата на ново сетиво за пръв път, то опитът да бъде овладяна напомняше употребата на нов крайник.
Миранда не знаеше откъде да започне. Всеки дребен опит да повлияе довеждаше до почти произволна промяна и изменение на силата. Сякаш се опитваше да си мърда ушите. Знаеше какво иска да направи, но просто не беше в състояние. Многократните провалени опити едва бяха започнали да й предоставят усещане за контрола й върху енергията, когато гласът на Соломон се разнесе отново:
— Това е всичко за днес.
Миранда излезе от транса. Първите лъчи на зората багреха небето в оранжево. От наблюдавалата я тълпа бе останал само Дийкън. Тъкмо се прозяваше, хванал неизменната си книга. Мин спеше до приятелката си. Нощта на умствено напрежение бе взела своето. Миранда усещаше странната липса на воля, която винаги следваше упражненията й с Уолоф, но сега чувството бе далеч по-силно. Тялото й също бе повлияно от часовете неподвижно стоене в нощния студ. И двата й крака бяха изтръпнали, а гърбът я болеше.
— Ще продължим тази вечер. Очаквам да си отпочинала напълно — рече Соломон. — Междувременно бих искал да отведа Мин да се нахрани, но тя ще дойде с по-голяма охота, ако ти също се присъединиш.
Миранда неуспешно опита да се изправи на крака, установявайки, че лявата й ръка бе изключително чувствителна по някаква причина. Дийкън се приближи да й помогне, но Мин внезапно се събуди и не му позволи. Девойката се опря на дракончето. Скоро стана ясно, че Мин няма да е в състояние да я крепи сама, така че помощта на Дийкън беше приета.
— Никога не съм била толкова уморена — отбеляза момичето.
— Този тип магия е по-изморителен за ума. Освен това не използва кристал. После ще ти намерим тренировъчен — каза Дийкън.
— Защо ме боли ръката? — запита тя, насочвайки замъглените си очи към нея. Крайникът бе почервенял и раздразнен.
— Предупредих те за това. Когато Соломон ти каза да почувстваш огъня, постави ръката ти по-близо, отколкото трябваше. Трансът ти беше достатъчно дълбок, за да не бъде прекъснат от болката. Възхитително.
— За трите месеца, с които се занимавам с това, никога не съм се чувствала толкова… — поде Миранда, само за да бъде прекъсната от развълнувания младеж.
— Три месеца! — намеси се той.
— Да, казах ти, че съм преминала само основно обучение по бяла магия — рече тя.
— Тук под „основно обучение“ разбираме две години, минимум. Ти демонстрира дълбочина и качество на концентрация, които далеч не съответстват на нивото ти на подготовка! — каза той, докато тършуваше из торбата, за да извади книгата. Бързо записа нещо, докато повтаряше невярващо последните думи.
— Така ли? — каза девойката. В сегашното състояние дори формирането на изречение изискваше огромни усилия. Разбирането бе невъзможно.
— Ще се видим на арената. Просто следвай Соломон — рече той, докато търчеше към колибата си.
Лишена внезапно от опората на Дийкъновата ръка, Миранда едва не се строполи. За щастие Мин се стрелна да я подкрепи.
С несигурна крачка, двете достигнаха до чудата гледка. На земята имаше огромен кристален кръг, може би с диаметър сто крачки. На три места го обграждаха колони от същия кристал, всяка от тях покрита с елегантно издълбани руни и символи. Кристалът бе прозрачен като вода, с едва доловим син оттенък. Соломон ги чакаше на ръба.