С няколко нечути думи призова Мин, която се отдели от Миранда, едва когато олюляващото се момиче седна на земята. Драконите пристъпиха върху кристала и изчезнаха. Миранда се замъчи да определи дали видяното се бе случило в действителност, или изтощеният ум й погаждаше номера. Още не бе решила, когато Дийкън внимателно приседна до нея, понесъл димяща чаша в ръце.
— Изпий това! — рече той, докато й я подаваше.
Миранда взе чашата и внимателно я издигна до устните си. Течността нагарчаше, но топлината й, й дойде добре след дългата, студена нощ. Почти моментално усети проясняване. Сякаш умът й се отърсваше от обвила го мъгла. Още няколко глътки и се почувства почти отново на себе си.
— Това е невероятно. Какво е? — запита тя.
— Специален чай от листата на растение, което хвърля семена само по време на пълнолуние — рече Дийкън, докато разлистваше книгата си, за да отвори на празна страница.
— Чувствам се, сякаш мога да изкарам още една нощ обучение! — рече Миранда.
— Може и да се чувстваш така, но чаят възстановява само ума ти, а не и маната. Духът ти все още е изтощен. За да възстановиш него, ще ти трябват семената на растението или росата му — каза той, внимателно добавяйки подзаглавие към страницата, озаглавена с името на Миранда.
— След всяка тренировъчна сесия ли ще пия този чай?
— Уви, не. Препоръчва се естественото възстановяване.
— Тогава защо ми го даде?
— Защото на моменти съм необикновено нетърпелив.
— Нетърпелив за какво? — поинтересува се момичето.
— Знание за теб — отвърна Дийкън.
— Защо за мен?
— Много просто. Представянето ти днес. Виждал съм хора с тригодишна подготовка, които гледаха на идентично представяне като на върхово постижение. Ти си имала само три месеца! Такова естествено предразположение към магията не е нещо нечувано досега, но се среща изключително рядко. В историята си сме имали само трима. Хора с твоята уникалност все още са енигма за нас.
— Представянето ми днес бе отвратително. Провалих се.
— Може да си се провалила да повлияеш на огъня, но си се научила да усещаш същината и си започнала да манипулираш своята. Тези две умения са единствената полза от начинаещото обучение, което по принцип отнема пет години. А ти почти го приключи на първия си ден!
— Тогава защо… — заговори Миранда, докато се обръщаше към странната гледка пред себе си. Внезапно си припомни какво бе занимавало ума й преди връщането на Дийкън. — Какво е това? И защо Мин изчезна?
— Това е кристалната арена. Доколкото зная, няма друга такава в света. Открили сме най-голямото находище на фокусиращи камъни и с течение на времето сме изработили това. Вътре магията не изисква усилия, не е нужна концентрация и не губиш мана. Соломон го използва за лов. Нашата основателка, Азриел, живее там. Създава гора и Соломон лови… това! — рече той, посочвайки към трите големи торби риба, отнасяни на арената от хора в червени туники. Веднъж поставени на арената, торбите също изчезваха. — Азриел превръща рибата, в каквато плячка Соломон поиска, така че той ловува и яде до насита. Предполагам Мин ще претърпи същата процедура. Сега, ако нямаш нищо против, Миранда, бих искал да ти задам няколко въпроса.
— Слушам те — отговори момичето.
Слънцето се издигаше в небето, а Дийкън караше Миранда да разкаже живота си, започвайки от самото начало. Докато тя говореше, младежът усърдно записваше. Не след дълго Мин изникна от арената, стиснала риба. Пусна я на земята и я подуши объркано, тъй като плячката не бе представлявала това вътре в арената, но скоро реши, че между различните видове месо няма разлика и я предостави на Миранда в замяна на обичайната награда. Момичето предложи да направят почивка, през която да сготвят храната, за да не я сметне дракончето за неблагодарна, но Дийкън само щракна с пръсти и рибата бе тутакси опечена.
Голяма част от сутринта бе изминала, преди Дийкън най-сетне да узнае всичко желано.
— Отлично, наистина отлично. Трябва да поспиш. А аз трябва да прегледам историята ти и да я сравня с нашата информация за феномени. Също така ще се погрижа да имаш кристал, когато се събудиш. В амулет или в жезъл го предпочиташ? Тъй като си начинаеща, позволявам си да препоръчам жезъл. Така ще имаш на какво да се опираш — каза той.