— Накъде предлагаш? — запита Миранда.
— На твое място щях да се отправя вкъщи и да медитирам, докато дойда на себе си — предложи младежът.
— Да медитирам?
— О, разбира се, как може да съм толкова глупав? Не си била научена. Много е полезно, уверявам те.
Дийкън я придружи до колибата й и придърпа стол пред нейния.
— Ако си в състояние, трябва да се съсредоточиш достатъчно, за да усетиш същината си.
— Ще опитам — отвърна момичето.
Обгърна с мислите си кристала. Този път й бяха необходими повече усилия, но не след дълго отново усети присъствието на мистичните енергии, около и вътре в нея.
— Усещаш ли енергиите, които те заобикалят? Добре. Позволи им да протичат през теб. Позволи им да станат едно с теб. Просто отпусни тяло, съзнание и дух, оставяйки външността да се влее. Размий линията между себе си и останалото.
Миранда се опита да последва съвета му. Умът й все още се напрягаше — но тогава се случи нещо странно. Когато обгръщащите я енергии започнаха да се смесват с нейната, девойката усети как силата й се възвръща. Бавно, много бавно, но забележимо. Докато се възстановяваше, „огледа“ същините около себе си.
Наблизо съзираше чистата бяла светлина на Дийкъновия дух. По-блед, но също така чист, бе този на Мин до нея. Духовете на магьосниците и воините изникнаха в ума й като галактика от различни нюанси и наситености. В далечината усети една, която бе различна. Съсредоточи се върху й. Този нов начин на световъзприемане се различаваше от обичайното зрение. „Виждаше“ навсякъде около себе си. Над, под, отзад — всички възможни посоки бяха едновременно видими, а разстоянието нямаше значение.
Когато насочи ума си върху необикновената същина, тя стана по-ясна. Бе потисната. Мощна и същевременно ограничена, като че съзнателно затворена. На повърхността не изглеждаше по-различна от останалите, но дълбоко в недрата си криеше могъща сила, простираща се в безкрайност. Това можеше да бъде само Лейн.
След известно време Миранда прецени, че се е възстановила достатъчно. Наруши концентрацията и прекъсна медитирането.
Когато очите й се отвориха, промяната бе забележителна. Чувстваше се почти нормално, като че не бе подлагана на тренировка. Трудно беше да определи колко време е медитирала, но Мин спеше на земята край нея, което означаваше, че бяха минали поне няколко минути. Девойката погледна към Дийкън. Той седеше на стола с кръстосани крака, сключил ръце около кристала си, навел глава. Когато Миранда се изправи, достатъчно възстановена, за да не се нуждае от помощта на жезъла, Мин повдигна глава и хвърли гневен поглед към все още присъстващия навлек. Миранда поклати глава и реши да изтръгне и Дийкън от медитация.
— Дийкън. Дийкън, готова съм. Благодаря ти, беше ми от полза! — рече тя.
Младият мъж не помръдна.
— Дийкън? — повика го тя.
В отговор той изхърка и леко наклони глава. Миранда се изкикоти. Знаеше, че му трябва сън. Мин предпазливо се отдръпна при звука, сетне се приближи по-близо, за да разследва. Осъзнавайки, че Дийкън бе заспал, реши да използва подходящ метод да го събуди. Отвори уста, готвейки се да го захапе за крака.
— Мин, не! — сгълчи я Миранда. — Дийкън е мой приятел. Няма да ме нарани, нито дори да се опита, така че трябва да си по-мила с него.
Дракончето изпуфтя с ноздри и се намуси. Отчасти заради мъмренето, но най-вече защото трябваше да дели Миранда с друг. Това никак не й харесваше. Кристалът на Дийкън се изплъзна от пръстите му и се търколи край Миранда, която се наведе да го вдигне. Мин се възползва от възможността и перна младежа с опашката си.
— Ох! — възкликна Дийкън, събуждайки се сепнато.
— Мин! — викна Миранда, обръщайки се да види дракончето да се отдалечава наперено с доволна физиономия.
— Хубав замах. Вече ще трябва да се пазя и от двата края — с прозявка каза младежът, разтривайки удареното.
— Добре ще е да поспиш — каза Миранда, подавайки му кристала.
— О, не, не, не. Не мога да спя сега. Изглежда медитацията ти се е отразила добре. Вероятно би желала да се присъединиш към мен? Искам да се запознаеш с един човек — рече той, отърсвайки се от сънливостта в мига, в който си спомни какво й е подготвил.