— Но какво? Какво виждаш? — попита момичето.
— Не може да бъде изразено с думи — отвърна Соломон. — Но мога да ти кажа това — тя го вижда и у Лейн. Той също е присъствал на раждането й.
— Лейн? Малтропът?! Бил е там!?
— Определено. Но това само по себе си не е достатъчно да обясни привързаността й към него. Той също носи искрата. Съзирам я ясно. По-силна е от твоята. Ако бе поискал, щях да го приема за свой ученик. Но достатъчно въпроси. Върни се по залез — каза драконът, намествайки се отново да заспи.
— Да, благодаря ти, ще го сторя — каза тя, напускайки дома му.
Миранда се отправи към групата дървета, където бе видяла малтропа предния ден. Нямаше и следа от него, но се виждаха дирите на Мин, която също го бе потърсила тук. Девойката предпазливо ги последва. Отвеждаха по-дълбоко в половината на бойците.
Влизайки в нея сама, Миранда внезапно осъзна колко се различаваше тази част на селото от магьосническата половина. Магьосниците често можеха да бъдат видени потънали в разгорещени дискусии, но тук различните мнения биваха направо изкрещявани. На места обучаеми бяха потънали в тренировъчни битки, наблюдавани от наставниците си. Значителни площи бяха покрити с мишени и чучела. Пътят й я отведе до малка колиба, по-малка от предоставената й. Дори нямаше врата. Приближи се към отвора и бе ентусиазирано посрещната от Мин.
— Умно — долетя гласът на малтропа.
— Приемам предложението ти и искам да започна още сега — рече тя, влизайки в колибата.
Която бе абсурдно аскетична. Дори нямаше легло. На земята бе постлана кърпа, върху която създанието бе приседнало с кръстосани крака.
— Нямаш ли други задължения?
— Соломон още не е готов, а ти си — отвърна Миранда.
— Много добре — рече той, изправяйки се на крака и отвеждайки я навън.
Отправиха се до един склад. Учителят й влезе вътре, връщайки се с две тояги.
— Някога използвала ли си такава? — запита той.
— Не — отговори девойката, улавяйки подхвърленото й оръжие.
— Хвани я в средата с едната си ръка, а другата постави между средата и края — обясни малтропът.
След кратка демонстрация на правилния начин да се отбранява и атакува, той й заръча първо да се приготви, сетне да се опита да го удари. Обясни й, че може да използва какъвто метод или стил поиска, а той само ще се защитава. След като си пое дълбок дъх, девойката започна да прилага скромното си знание.
Още след първата маневра стана ясно, че й предстоеше дълъг и мъчителен път. Движенията на малтропа бяха плавни и недоловими. Леко преместване на крака, нищожно повдигане на тоягата — и най-добрите атаки на Миранда биваха осуетени. След всяка поредица атаки й даваше съвет как да подобри метода си. В самото начало Мин бе изглеждала ужасно притеснена от факта, че двамата, които означаваха най-много за нея, се опитваха да се наранят. Но скоро се успокои, може би защото разбра, че той се опитва да обучи Миранда, а може би защото Миранда не изглеждаше в състояние да го нарани.
По времето, когато слънцето залязваше, девойката бе почти изцедена. Бе се научила как да държи оръжието и го разбираше сносно, но не бе отбелязала напредък в нападенията си над наставника. Когато мрачината на нощта започна да ги обвива, момичето знаеше, че е време да се погрижи за магичното си обучение. Затова се отправи към колибата на Соломон.
Докато вървеше, следвана по петите от Мин, девойката осъзна, че не беше вечеряла. След положените усилия храната щеше да й се услади особено, но нямаше време. Бързо се отби у дома, за да вземе жезъла си, преди да продължи към Соломон.
Драконът я приветства и моментално я впрегна в работа. След като трансът бе постигнат, започна да й преподава метода на „овладяване на огнената воля“. Това изискваше по-малко усилия, в сравнение с вчерашното изчерпване на енергия, тъй като налагаше по-сложна и деликатна манипулация. Научи се как да оформя огъня и внимателно да регулира горещината и светлината, отделяни от него.