Соломон изглеждаше доволен от напредъка й. Като последна задача й възложи да създаде пламък от нищото, както той бе правил преди. Когато тя успя да го стори, драконът я уведоми, че днешното обучение е приключило и че е свободна да си почива.
— С това темпо ще държиш последния изпит, преди да е свършила седмицата — отбеляза Дийкън, появил се докато тя е била в транс.
— Благодаря ти — каза тя, използвайки жезъла си, за да се изправи.
— Разбрах, че двамата с Лейн сте започнали уроците. Съжалявам, че го пропуснах. И в боя ли демонстрира същото умение като в магията?
— Не съвсем — отговори Миранда. — Наричаш го Лейн, Соломон също. Мислех, че това е просто титла.
— Така е. В отсъствието на истинско име, изглежда подобаващо да се обръщаме към него по званието, което е достигнал.
— Предполагам и аз трябва да спазвам това.
— Как е главата ти? Магията все още ли те изморява така драстично? — поинтересува се той.
— По-голямата част от ума ми си е на мястото.
— Великолепно. Издръжливостта ти се подобрява. Това ще ти е нужно за последния тест.
— Какво представлява той.
— Ами… — започна той.
— Почакай, още не съм се нахранила. Разкажи ми по пътя.
Тримата закрачиха и Дийкън започна да обяснява:
— Когато някой от майсторите ни определи наученото от обучаемия като достатъчно, възлага тест, за да се увери в постигнатото разбиране. Тестът се състои от две части. Първата изпитва издръжливостта. Има за цел да докаже, че ученикът разполага с нужната сила, за да изпълнява майсторския клас заклинания. Втората половина изпитва уменията. Обучаемият трябва да демонстрира, че е достатъчно умел да прави и най-сложните магии. Двете задачи се провеждат в един и същи ден.
— Чакай. Искаш да кажеш, че изпитанието на умението моментално следва онова на издръжливостта?
— Така е. Смятам ще се съгласиш, че това е отличен метод за отсяване на достойните да бъдат майстори.
Продължиха да говорят и докато се хранеха. Когато приключиха, Дийкън отбеляза, че днес Миранда изглежда по-изтощена физически от останалите дни. Миранда го увери, че отсега нататък това ще бъде нормалното й състояние, благодарение на Лейновите уроци. Младежът я съпроводи до колибата и й пожела приятни сънища.
Следващият ден протече по сходен начин. Миранда стана преди залез, тренира с Лейн до свечеряване, тренира със Соломон до зори, хапна с Дийкън и се строполи в леглото си.
В много отношения този живот бе далеч по-труден от съществуването, което бе водила, преди да открие меча. Тогава единственото изпитание се бе свеждало до откриването на храна и подслон. Тук биваше непрекъснато изпитвана и физически, и умствено. Но не можеше да каже, че е нещастна. Колкото и уморителен да бе престоят, това място бе дом — първият й истински такъв от времето, в което Кенвард още не бе разрушен. Бе открила истински приятел в лицето на Дийкън, разширяваше знанието си. И то не само що се отнася до магия и битки. В моментите, в които бе прекалено изтощена да тренира, търсеше компанията на останалите от селото. С течение на времето установяваше, че разбира все повече и повече от думите им. В края на първия си месец бе открила, че може да следи разговори на девет различни езика и да бъде сносно разбрана на шест.
Едно нещо я дразнеше. В обучението на Соломон напредваше бързо, макар и не с онази скорост, за която Дийкън бе предрекъл. С Лейн случаят не беше такъв. Познанията й по боя с тояги вече бяха нараснали многократно, но още не му бе нанесла дори и едничък удар. Нито една нейна атака дори не се бе доближила до успеха. Вбесяваше се, че бе възможно да опитва толкова усилено, а той да я спира с такава лекота.
Повече я тревожеше колко силни ставаха емоциите й, когато нападаше. Чувстваше изгарящ гняв, който се усилваше с всеки провален опит. Лейн също го усещаше, тя знаеше това. Воинът не го показваше с нищо, но усещаше промяната в нея и това му харесваше. Миранда наистина жертваше част от себе си в замяна на шанса да бъде допусната до тайните му.
Но един ден се оказа различен. Бе приключила поредната вбесяваща тренировъчна сесия с Лейн и се бе отправила към Соломон. Вчера я бе учил как да създава различен вид пламък като „захранва“ огъня с определен тип енергия. Резултатите бяха забележителни, вариращи от черен пламък, който само поглъщаше, до синкавобял леден пламък. Очакваше още подобни неща, но очакванията й нямаше да се оправдаят. Бе се насъбрала тълпа, очакваща появата й, а драконът бе подготвил оборудване.