— Днес, Миранда, ще бъдеш подложена на тест. Приготви жезъла си и следвай инструкциите ми.
Тя стисна кристала и започна да подготвя ума си. Някъде миналата седмица бе започнала да изпада в транс с такава лекота, че вече можеше да прави магии, като същевременно остава в съзнание и за външния свят. Стори го и сега, съсредоточавайки ума си, докато поглеждаше нервно към насъбраните. Соломон постави голям, неравен камък в глинена поставка с дупка в средата. Под нея имаше друг глинен блок с дупка в горната част, срещаща отвора над себе си.
— Ще насочиш най-горещия си възможен пламък върху това парче руда и ще го поддържаш, докато парчето не се стопи изцяло.
Не последваха други напътствия. Миранда си пое дълбок дъх и започна да създава топлина. Вече започваше да се уморява, а металът тепърва започваше да тлее. Откри, че е нужно да удвои усилията си, сетне да ги удвои отново, преди камъкът да започне да омеква. Всмукването от силата й, дори и след цялото претърпяно подобрение, бе непоносимо. По лицето си усещаше горещината, макар да се намираше на подобаващо разстояние от рудата. Камъкът започна да пропуква, губейки очертанията си. По времето, когато първата мазна оранжева капка течен метал капна във формата, девойката вече не можеше да фокусира очи.
Миранда започна да губи сили. Опита да съсредоточи ума си в подновени усилия, но в мига, в който стори това, усети горещината да отслабва. Камъкът започна да се втвърдява. Не можеше да почива. Трябваше да го стори наведнъж. Вложи цялата си останала й енергия в усилването на топлината.
Падна втора капка, последвана от трета. Скоро се установи стабилна струя, но Миранда усещаше, че не може да издържи още дълго. Камъкът се бе превърнал в гъста течна маса от ярко оранжево, ивица, от която се стичаше във формата. В главата й се вихреше замайване, заплашващо да я лиши от съзнание, но девойката беше твърде близо, за да се провали сега.
Обръщайки се да погледне към тълпата, Миранда остана с впечатлението, че зяпачите се движеха в забавен ход. Едва имаше сили да сграбчи кристала. Локвата метал се отичаше. Само още няколко капки.
Сякаш след няколко безкрайни вечности и последната капка напусна дупката. Вече можеше да прекрати усилия. Светът се хвърли отгоре й в замайваща вихрушка от удивен шепот и запленени лица. Соломон отнесе оборудването от първото изпитание. Ако някой различен от дракон бе понечил да го стори, щеше да се изгори жестоко. Миранда се бореше да остане в съзнание, докато пред нея биваха пръснати сухи листа. Върху им бе оставено парче пергамент, засипано с още листа.
— За да приключиш теста и докажеш на всички, че си придобила майсторско владеене на тази дисциплина, трябва да докажеш умелостта на ума си, като изгориш хартията, без да докосваш листата.
Знаейки, че ако не действа бързо, ще потъне в дълбок и неволен сън, Миранда обви ума си колкото можеше по-здраво около възложената й задача. Бе невъзможно да види къде под хартията има листа, така че нямаше полза да държи очите си отворени. Затвори ги и наместо това погледна със съзнанието си.
Бавно създаде прецизен пламък и насочи разпростирането му. Същевременно се съсредоточи да поддържа листата около хартията студени. Едновременното разпростиране на ума в толкова различни посоки щеше да е достатъчно трудно и с пресни сили, а сега й се струваше, че се опитва да жонглира с вързани ръце. Хартията биваше равномерно поглъщана от пламъците. С отронването на пепелта натискът върху съзнанието й отслабваше. Още малко. Само още малко.
Накрая и последното късче хартия бе унищожено. Миранда отвори очи и откри, че в даден момент по време на концентрацията си е паднала на колене, без да го осъзнава. Опита се да се изправи, но тялото не я слушаше. Някъде на хиляди мили разстояние, тълпата ревеше одобрително. Смътно осъзна, че Дийкън я повдига, докато наоколо гъмжи от поздравления. Това дойде в повече на Мин, която избълва струя огън, за да разпръсне околните, позволявайки само на Дийкън да остане.
Младежът благодари на дракончето за помощта и разрешението, и отнесе Миранда в колибата й. Утре щеше да бъде уведомена, че е успяла. Днес трябваше да си получи заслужения сън. След подобен тест, със сигурност щеше да бъде доста дълбок.
Три парцаливи и окъсани фигури трескаво вървяха в нощта, отправили се към разнебитена барака, скътана сред гъстак вечнозелени дървета. Когато я достигнаха, блъснаха вратата и се шмугнаха вътре. Лампа бе несръчно запалена, осветила стени с влажни карти и маса, покрита с листове хартия във всякакъв оттенък, качество и състояние.