— Пришествието на Избраните.
— Именно. Погледнах по-напред, има тяхно описание. Чуй това. „Той ще има кръвта на лисица, член на животинска раса. Уменията му с оръжия ще бъдат ненадминати в света на смъртните.“
— Лейн! — изрече тя със затихнал от удивление глас.
— Да. Тук се крие проблемът — каза Дийкън.
— Какво искаш да кажеш?
— Пророкът посочва три неща, които ще отличават Избраните. Чиста душа, божествено рождение, родени с „белега“. Говори обширно за белега, но никъде не го описва.
Миранда погледна към лявата си длан. Тънката бяла линия все още стоеше.
— Той носи белега. За останалото не знаем, но е белязан. Ти също. Но… пророчеството не говори за теб. Споменава се за „мечодържец и рицар, водител сред людете, който ще носи магьосан меч и белега връз своето оръжение“.
— Войникът… онзи на полето. Взех меча му. Но той беше мъртъв? Как е възможно това?
— Пророчеството не споменава смъртта му. Откриването на мъртвия рицар може да означава само две неща. Първо, нито Лейн, нито рицарят са Избраните, за които се говори в пророчеството, а появата им е съвпадение. Вторият, далеч по-притеснителен вариант, е, че Лейн е този, за когото се споменава в книгата, което значи, че си попаднала на трупа на водача на Избраните. Ако това е истина, значи… Избраните не ще бъдат завършени и… краят на войната никога не ще настъпи.
— Как бихме могли да сме сигурни? — запита момичето.
— Има начин. Останалите трима Избрани също са описани. Една от тях е артистичен гений, блестящ във всичко, с което се захване. Друг е умел стратег и четец на следи. И накрая, мистично създание с невъобразима мощ, очакващо деня, в който словата на останалите ще го призоват във физическото битие.
Скоро ще има синя луна. В такава нощ мистичните енергии са най-силни. Тази е нощта, в която по традиция призоваваме това легендарно същество, но без гласовете на Избрани, опитите ни досега са неуспешни. Лейн никога не е участвал в церемонията, но този път ще се погрижим и той да присъства. Тогава… ако успеем да съберем силата… мистичното създание ще се завърне. Ако съществото се появи, ще знаем със сигурност, че между нас има Избран — рече Дийкън.
Миранда мълчаливо седеше на леглото. Бе чувала историите. Историите за Избраните. Те бяха любимите й приказки за преди лягане. Бе си ги представяла като сияйни рицари, срещани във всички останали приказки. А сега Лейн можеше да е един от тях? Как?
— Ако успеете да съберете силата… Съмнявате се? — настойчиво запита девойката.
— Нощта на синята луна е наситена с магия, а тук са събрани най-великите магове. Но мистичното създание ще притежава неизмерима мощ, а ние ще трябва да създадем физическата му форма от нищото. Няма как да знаем, че има достатъчно сила в света, за да успеем.
— Мога ли да присъствам и аз на церемонията? — попита Миранда.
— Всеки може да наблюдава. Всъщност Старейшината изрично пожела ти да присъстваш — но участието е ограничено до повелителите на войната или елементите. Делото е опасно. По-ниското ниво на обучение може да те изложи на сериозен риск — обясни младежът.
Малко след това Дийкън излезе, оставяйки я с богата храна за размисъл.
Миранда се нуждаеше от още един ден, за да се възстанови напълно от изтощението. През това време получи няколко гневни посещения от Айна, въздушната магьосница, която щеше да бъде втори наставник. Специално напомни, че Миранда трябвало да се яви при нея още в деня на теста, а вече били изминали три дни. Сетне обвини Соломон в саботаж, така че да можело да изглежда, че той е единственият преподавател, способен да създаде такъв ученик.
Грубите думи на феята не оказваха ефект. Далеч по-сериозни неща тормозеха ума на Миранда. Когато се почувства достатъчно добре, девойката отиде при Лейн. Той стоеше пред колибата си, вглъбен в някакво упражнение за разтягане.