Миранда погледна към Мин, която най-сетне бе започнала да се отпуска след напрегнатата битка.
— Разкажи ми за нея. Тя харесва мен, теб и никого другиго. Соломон е убеден, че си присъствал на раждането й. Какво се случи тогава? — попита девойката.
Лейн въздъхна.
— Когато видях плащовете да те залавят толкова скоро, след като те бях освободил, осъзнах, че съм подценил бройката на другите агенти, пратени подир теб от Съглашенската армия. Ако исках да останеш мой трофей, трябваше да те държа по-изкъсо. Погрижих се да не те изпускам от очи, след като напусна главната квартира на Подронието. Това се оказа за добро, защото ти избра да се подслониш точно в драконово леговище. Дори твоят нос трябваше да ти каже.
Последвах те вътре и точно тогава се появи мъжки дракон. Ти се паникьоса, затова те зашеметих и те отдръпнах. Ако беше запазила спокойствие и се беше измъкнала след влизането на мъжкия, щеше да бъдеш в безопасност. Драконите не проявяваха интерес към теб. След като женската го прогони, останах наблизо. Последното здраво яйце се излюпи, създанието ни огледа и реши, че сме родителите му.
На Миранда й се виеше свят. Толкова много бе научила, а още толкова много имаше да пита. Какво представляваха плащовете, които я бяха заловили? Той бе споменал за тях съвсем мимоходом, значи бяха нещо често срещано като близниците. И какво точно бе Лейн? Не знаеше много за малтропите, но бе наясно, че не живеят много по-дълго от хората, а този бе активен повече от седемдесет години. Оставаше само един въпрос…
— Последния въпрос ще си запазя за следващия път. И възнамерявам да си спечеля още! — реши Миранда.
— Както желаеш. Но трябва да те предупредя — до този момент се сдържах. Следващия път няма да бъде толкова лесно.
— Аз също трябва да те предупредя, Лейн, че нещата няма да останат така. Ти си Избран и аз ще се погрижа да изпълниш дълга си. Кълна се! От този ден нататък се посвещавам на това дело — просъска девойката.
Миранда се отби в колибата си, за да си вземе магьосническия жезъл, след което се отправи да започне обучението си при Айна, повелителката на вятъра. Нейното място за преподаване бе ветровита горичка недалеч от мястото, където Соломон си прекарваше времето. Девойката се огледа, но не можа да съзре дребната фея, която толкова често я бе дразнила.
— Ехо? — нервно подвикна момичето.
Мин подуши въздуха и изглежда указа конкретно дърво. Миранда се присъедини към него и повдигна глава. В кората му внимателно бе издълбана странна руна.
— Айна? — повтори тя.
Дребното, финокрило създание се спусна от дървото, заставайки на нивото на Мирандините очи. Наподобяваше мъничка, изключително красива жена, облечена в блестяща пудреносиня рокля. Един поглед към нея стигаше, за да създаде впечатлението за най-милото и очарователно създание на света, но въпросното впечатление биваше разтрошено в мига, в който тя си отвореше устата.
— В този свят имаме нещо, което наричаме „слънце“. Представлява голям кръг светлина. Наричаме времето, когато е над главите ни, „ден“. Цивилизованите създания вършат работата си през въпросния „ден“ — порица я тя във възможно най-снизходителния си тон.
Вятърът в горичката изглежда бе синхронизиран с гнева на феята. В момента бе станало доста ветровито.
— Съжалявам — каза Миранда.
— Със сигурност. Утре да си тук призори. Това, че показваш необичайно за закърнелия си вид умение, не означава, че имаш правото да пречиш на жизнения ми ритъм.
— Достатъчно, Айна! — долетя гласът на Дийкън.
— О, небеса, още един. На стада ли се движите? — беснееше феята.
— Знаеш, че тя току-що приключи със Соломон, а той обича да работи нощем.
— Може и да е така, но аз трудно мога да бъда сбъркана с онзи звяр. Ако вие двамата сте се наситили да ме дразните, бих желала да се донаспя, преди да започна да предавам истинска мъдрост — рече Айна и изчезна.
— Какво да кажа. Айна е майстор на първото впечатление — каза Дийкън.
— Виждам. Забележителен мъничък тиранин, нали?
— Да, и с изключително остър слух — отбеляза с измъчено изражение младежът.
— Истина е — потвърди Айна, отново изниквайки зад Миранда. — Трябва да кажа, че съм удивена да чуя подобно вбесяващо твърдение от устата ти. Не заради смайващото невежество, което то издава. Това е напълно в реда на нещата. Искрено съм удивена, че успя да скалъпиш цяло изречение след самоубийственото си представяне на Соломоновия тест.