Макар ключът очевидно да съвпадаше, отказваше да се завърти. Миранда насочваше захабения метал във всички посоки, но сред объркващия мрак не можеше да види какво не е наред. Хвърли поглед към стенния свещник и изръмжа. От свещта бе останала само непотребна отломка. Най-накрая успя да налучка правилната позиция и получи достъп до стаята.
Затвори вратата зад себе си. Поне заключването се оказа далеч по-лесно. Стаята бе скромна, обгърната в почти непрогледен мрак, но на Миранда се струваше същински дворец. Спането в полусъборена палатка до димящ огън насред тундрата караше човек да оценява същината на малките удобства — като например да спиш сред стени, по-дебели от дрехите ти. Без да пали лампата, девойката постави раницата си върху един от двата стола, поставени до малка маса в единия край на собата.
Отпусна се връз втория стол и си позволи удовлетворена въздишка. С мъка дръпна левия си крак върху дясното си коляно и развърза ботуш. Бавно го изу за пръв път от дни и размърда пръсти. Едва и другият крак бе претърпял същото, когато почукване на вратата я сепна.
— Кой е? — запита тя, скачайки права.
След твърде кратката почивка, изнурените нозе не бяха особено охотни да заработят отново. Тя закуца болезнено, скривайки нещата си, главно меча, зад кревата.
— Приятелят ти от кръчмата — отвърна познат глас.
Миранда направи две крачки към вратата, сетне спря. Много искаше да му благодари за помощта. Но за съжаление бе повече от вероятно той да е дошъл с мисълта за конкретен начин, по който да бъде изразена благодарността. В днешно време добротата бе рядкост, но милосърдието направо не съществуваше.
— Малко съм уморена — рече тя.
— Уморена? Е, в такъв случай ще говорим утре. Почини си — каза гласът. В него се долавяше разочарование, но нямаше гняв.
Миранда долепи ухо и долови отдалечаващи се стъпки, последвани от метално стържене в подобна на нейната ключалка. Не бе очаквала подобна реакция. Нямаше и следа от обида или злонамереност в гласа му, след като му бе отказан достъп до стая, за която бе платил лично. Дори не се бе опитал да я убеждава. Това противоречеше на всяко наставление, което бе получавала през годините, но Миранда реши да пусне непознатия. Нямаше да позволи горчилката и цинизма, които толкова я бяха разгневявали преди, да влияят на решенията й.
Тя докуца до вратата и завъртя ключа, който още стоеше в ключалката. Вратата изскърца и Миранда надникна в коридора. Тъмната фигура още се бореше със своенравната си ключалка. Качулатата глава се извърна към нея.
— Много съжалявам, заповядай.
— Глупости, няма да те лишавам от нужната ти почивка — отвърна той.
— Настоявам.
— Е, щом трябва — весело отвърна странникът.
Миранда затвори вратата след него, но не я заключи. За всеки случай, ако намеренията му се окажеха нечисти.
— Искрено съжалявам, ако преди малко съм изглеждала груба — каза Миранда, предлагайки му стол.
— Груба? — запита качулатият. — Да разбирам ли, че не си уморена?
— Съм, но… — поде девойката.
— Тогава за какво се извиняваш?
— Трябваше да те поканя. В крайна сметка, стаята е твоя. Ти плати за нея.
— Ключът е у теб, стаята е твоя — отвърна той, докато сядаше. — Интересно, онзи продава вино, а няма винени чаши. Няма значение, важно е съдържанието, нали?
Постави две халби на масата, а междувременно Миранда намери лампа и успя да я запали. Обърна се към своя гост, който все още не си бе свалил качулката. Лицето му бе скрито в сянката на плаща.
— Благодарение на щедростта ти, стаята е достатъчно близо до комина, за да е с приемлива температура. Не е нужно да стоиш с наметало.
— Бих предпочел да го запазя — рече той.
— Не виждам проблем — Миранда свали своя плащ и го преметна върху таблата на леглото.
Непознатият внимателно напълни една трета от халбите.
— За теб, мила! — рече той, вдигайки чашата под качулката си и отпивайки по странен начин.
След като отпи, остави чашата обратно върху масата, премлясквайки замислено с устни. Миранда също го опита, сепната от вкус, който го доближаваше по-скоро до бренди, отколкото до вино. Доста по-силно от очакваното. Плъзналата се по гърлото й течност разля огнена топлина, най-сетне прогонвайки упорития студ от вътрешностите й.
— Интересен букет — отбеляза гостът.