— Приключи малкия тест на Соломон, който обикновено е последен, така че поне разполагаш със силата да сториш каквото ще се изисква от теб. Но достатъчно празни приказки. Слушай внимателно. Елементалните магии се различават значително по техника, така че ще е добре да започнем отначало.
Миранда понечи да отговори, но бързо бе смъмрена.
— Когато искам да говориш, ще ти наредя да го направиш. Чрез концентрация ли искаш да учиш, или чрез заклинания? Говори!
— Концентрация — изрече Миранда.
— О, значи си изоставила скъпите си „вълшебни думи“, тъй ли? Убедена съм, че би предпочела да си ги напяваш отново и отново. О, колко забавно би било! — каза Айна с подигравателен ентусиазъм.
— Нямам нужда от снизхождението ти! — остро каза Миранда.
— Олеле! Снизхождение! Голяма дума, нали? Какво друго ти се върти в главицата? Надали е много. Но аз се отклонявам. Затвори очи и се съсредоточи!
— Нямам нужда да… — поде Миранда.
— Аз ще ти кажа от какво имаш нужда. Затвори очи и се съсредоточи! — настоя тя.
Миранда го стори.
— Прочисти ума си от всичко друго, освен гласа ми. Нищо друго не съществува.
По принцип щеше да постигне нужното състояние почти веднага, но вбесяващата нова наставница бе изпълнила съзнанието й с гняв, който трябваше да бъде прокуден. Дори и тогава подготовката не й отне много време. Сякаш усетила прояснението, Айна заговори.
— Това е задоволително. Сега слушай. Искам да се съсредоточиш върху кожата си. Почувствай вятъра. Почувствай как те заобикаля. Вдигни ръка.
Миранда го стори.
— Забележи как ръката ти помръдва при най-малката мисъл. Забележи и как въздухът се движи около нея. Съсредоточи се изцяло върху въздуха, който се вие и завихря. Винаги се движи. В него има енергия, точно както и в огъня. Почувствай енергията! — каза тя. — Дръж леещия се вятър пред ума си. Спомни си как премести ръка. Просто й заповяда. Впрегни същата воля, но този път й позволи бавно да се изниже от тялото ти. Нека се пропие в променящия се въздух. Примеси силата си с тази на вятъра. Това е просто друга част от тялото ти. Друг крайник. Придай повече енергия. Придай на въздуха повече сила.
Хипнотичният глас на Айна лесно потъваше в съзнанието на Миранда. Макар само преди дни да бе преминала многократно по-изморителен тест, сега усети напрежение. Не се налагаше да учи всичко отначало, но бе значително по-изтощаващо от вече овладяния огън. Чувстваше умората. А и трансът й не беше особено дълбок.
В последните дни на огненото обучение можеше да призовава пламъци с отворени очи и почти в пълно съзнание. Сега дори и дребните разсейвания като нуждата да слуша и усеща, заплашваха да нарушат фокуса й. Поне усилващият се вятър бе по-забележим от слабата топлина, която бе успяла да предизвика през първите си дни на заниманията при Соломон. Но и това се оказа проблем. Усилването му я накара да се развълнува от успеха си, а същевременно усещането върху кожата се оказа все по-разсейващо. Призованият постоянен вятър започна да затихва, докато накрая ожесточената битка с концентрацията бе изгубена и светът отново заля Миранда.
— Хайде де. Трябва ти дисциплина. Почти успя! — изрече Айна с бързо изчезващо изражение на възхита.
— Аз… успях — рече Миранда.
— В същия смисъл, в който препъването в собствените крака може да бъде обявено за крачка напред. Поне изглежда, че празната ти глава е податлива на концентрация. Но това е разбираемо. Няма нужда да прочистваш ума си — жилна я феята.
Миранда мълчеше. Соломон много рядко предоставяше критика. Затова малкото му насърчителни думи придобиваха истинско значение. Айна, от друга страна, изглежда се чувстваше длъжна да предоставя комплиментите си, като ги криеше зад обиди.
— Не стой със зяпнала уста. Предстои ти още много! — каза Айна.
Миранда се подчини. Този път гневът забави транса дори още повече. Нужен й бе почти час, за да съсредоточи достатъчно от волята си във въздуха, за да повтори предното си постижение.
— Това е достатъчно, сега отвори очи и ще ти покажа накъде да го насочиш — заяви Айна.
Миранда бавно отвори очи, но още не бе овладяла новата магия в достатъчна степен, за да позволи на ума си подобно разсейване. Вятърът тутакси утихна. Умората, натрупала се в новия мистичен мускул, внезапно оповести присъствието си, съсредоточаването бе заменено от световъртеж. Девойката се олюля, но не успя да се подпре навреме на жезъла си и тупна на земята.