— Записвам, както винаги.
— Какво?
— Анализ върху ефективен метод за синхронизация на илюзионно движение и образна дубликация.
— Моля? — объркано изрече девойката.
— О, съжалявам. Налага се да записвам нещата по такъв начин. Всъщност… чакай, ще ти покажа.
Дийкън се изправи и взе кристала си.
— За периода на тази демонстрация ще можеш да ме различаваш по наличието на кристала. Та… повечето магьосници притежават поне базисно разбиране за илюзията. Използват метод, който предоставя този резултат.
До него се появи втори Дийкън, неразличим от първия. Вторият заговори:
— Както виждаш, резултатът е възхитителен. Може да изглежда, звучи или бъде каквото поискам — изрече копието. Докато изричаше възможните варианти за вид, звук и форма, илюзията бързо премина през серия демонстрации. Внезапно изчезна.
— Но такъв тип илюзии са трудни за създаване — отбеляза Дийкън, създавайки отново копието си, последвано от още едно, и още едно.
Тримата заговориха едновременно, същевременно обикаляйки синхронизирано около Миранда.
— Проблемът възниква при нуждата да се създаде повече от една илюзия. Поддържането е още по-трудно. За дълготрайни или мащабни цели, този метод не върши работа — казаха те, стопявайки се бавно, докато не остана само истинският младеж.
— В работата си предлагам употребата на нов метод — изрече реалният Дийкън. — Новият ми метод изработва подобия, базирани на оригинала. Тези копия синхронизират вида и движенията си. В резултат нужните усилия не зависят от бройката на копията.
В помещението започнаха да изникват копия едно след друго. Скоро цялата стая се изпълни с тях, всички до един съвършени дубликати на истинския Дийкън, който бързо се бе изгубил сред тълпата.
— Лесно е и да бъдат нанасяни промени във външния вид или движението на отделните копия — изрече тълпата. Тутакси всяко от копията се измени леко. Някои закрачиха по-бързо, други по-енергично. Гласовете се промениха. И тогава всички изчезнаха. Всички без един.
— Това имах предвид — каза Дийкън.
— Забележително.
— Благодаря ти. Илюзиите са сред най-усъвършенстваните аспекти на изкуството ми.
— На всекиго ли можеш да създадеш илюзия? — попита тя.
— Всеки, когото съм виждал или мога да си представя. Това представя възможността, в добавка с известна невидимост, за незабавна дегизировка. Гледай!
Започна да се променя пред очите й в множество различни хора. Някои от тях Миранда не разпознаваше, други бе зървала в Ентуел. Видя дори и себе си. Лейн също изникна.
— Именно на това сивата магия дължи лошото си име в мистичното общество — каза Дийкън.
— Не разбирам.
— Използва се за дегизировка. Следователно за нечестни дела. Нечестието и предателството са сред най-лошите престъпления, които може да извърши един магьосник.
— Защо? — поинтересува се Миранда.
— По същите причини, поради които на лъжците не се гледа с добро око. Но при магьосниците съществува и още една стигма. Духовете, които често призоваваме да ни помагат в магията, ни отсъждат според чистотата на душите ни. Нечестността извращава душата, правейки я желана единствено за сходно извратените духове. Те имат склонността да вземат далеч по-голям и по-мрачен дан в замяна на помощта си. На това се дължи съсухреният вид на злите магове и вещиците, за които чуваме в детските истории — обясни младежът.
— Разбирам. Не би ли могъл да разрешиш проблема изкуството ти да изглежда лъжа, като го превърнеш в истина? Не би ли могъл да създадеш в действителност илюзиите?
— На теория, да, но това няма да реши проблема ни. Можем да променяме неща от една форма или субстанция в друга, но призоваването на обекти е стриктно забранено.
— Защо?
— Това е фундаментално за тукашните правила. Всички области могат да бъдат изучавани, но не всички е позволено да бъдат практикувани. На първо място сред забранените са пътуването във времето и призоваването. Времевото пътуване има последици, които никой не е в състояние да проумее напълно, а призоваването… е… когато призоваваш, може нарочно или случайно да привлечеш нещо от друг свят. Това е неприемливо. Нещата от този свят принадлежат тук, нещата от другаде — не.
— Защо?
— Просто не им е тук мястото. Не са ни представяли допълнителни разяснения, но това ни бе набивано в главите още от първия ден на обучението ни. Не го полагам на съмнение.