Миранда си събра нещата и се отправи към Айна, а Мин защъка към Соломон. Както обикновено, феята бе станала, нетърпеливо очаквайки ученичката си. Върху лицето на девойката изникна усмивка, когато видя, че Дийкън също е там.
— Виж ти. Изглежда малката ми ученичка отново е привлякла публика — отбеляза Айна.
— Пропуснах предния урок. Исках да видя този. Очертава се забележително зрелище.
— Горският пожар също е забележително зрелище — рече феята с презрение, — но ако възнамеряваш да останеш, не се меси. Няма да търпя прекъсвания.
— Ще бъда тих като сянка — каза Дийкън.
— Да започваме. Концентрирай се! — нареди Айна.
Миранда бързо се изолира от света, както бе правила многократно преди. Когато умът й бе подготвен, гласът на Айна изрече:
— Отвори очи.
— Но… — запротестира девойката.
— Казах да отвориш очи. И ако трябва да повторя още веднъж, ще узнаеш колко неприятно може да бъде да си моя обучаема.
Миранда отвори очи. Пред себе си видя редица тънки пръчки с поставени отгоре им дървени топки.
— Целта на това приспособление трябва да е ясна от пръв поглед — освен за най-глупавите индивиди. Затова ще разясня. Ще създадеш вятър и ще го насочиш към прътовете. Ако силата му е достатъчна, топката ще падне. Ще се погрижа естествените вихри да не влияят на изпълнението ти. Може да затвориш очи, стига да запомниш в коя посока се намира напред.
Момичето затвори очи и се опита да прогони гнева, предизвикан от подценяващите коментари на Айна. Вятърът се появи бързо. Първоначално представляваше лек бриз, но се усилваше непрекъснато. Скоро прецени, че силата му е достатъчна. Погледна, успявайки да задържи същата скорост. Четири от десетте пръчки бяха изгубили тежестта си, бързо последвана от пета.
С напредване на времето усилието да поддържа вятъра стана почти непоносимо, но едно след друго и останалите топчета паднаха. Накрая оставаше само една топка, ала колкото и да се опитваше, не можеше да я събори.
— Хайде де, само още една! — окуражи я Айна със зле прикрито задоволство.
Миранда отново удвои усилията си, но топката не помръдваше. Ако не бе напрегнала толкова ума си, щеше да види как Дийкън поклаща отвратено глава и пронизва Айна с поглед, но всичко това й убягна заради опита да съсредоточи съзнанието си. Наставничката й се усмихваше широко, увеличавайки усмивката си при веки неуспешен повей. Яростта на Миранда нарастваше и пречеше на концентрацията й. Вятърът започна да затихва и накрая момичето излезе от транса.
— Гледай ти. Очевидно нашият феномен не е всемогъщ. Сега си почини, утре ще опиташ нова крачица — иззлорадства феята.
— Не! — викна Миранда, вдигайки жезъл и опитвайки се да създаде нов вятър.
— Чуй, момиченце! Ти се провали. Върви си, преди да съм те изхвърлила! — предупреди Айна.
Миранда не обърна внимание на протестите й и създаде слаб ветрец. Опита се да го подсили, но изпълнилият ума й гняв не оставяше място за концентрация. Айна долетя право пред непокорната си ученичка и продължи да заплашва, но девойката не я слушаше. Яростта на Миранда продължаваше да нараства, напирайки като запряна зад бент река. Противното създание, което така ликуваше от провала й, щеше да получи урок. Ръцете й започнаха да се тресат.
Накрая бентът се скъса и гневът изпълни съзнанието й. Мощен вихър зафуча, появил се отникъде, изтръгвайки я от концентрацията. Силното главозамайване я връхлетя със същата скорост. Бе изпуснала жезъла си, когато вятърът я бе стреснал, така че нямаше на какво да се подпре. Дийкън се озова до нея навреме, за да я задържи на крака.
— Добре ли си? Не трябваше да правиш това. Наистина не трябваше.
— Аз ли го направих? — невярващо запита Миранда.
Очите й най-накрая се фокусираха, за да видят гледка, наподобяваща бедствие. Всички пръти се тресяха яростно. Най-близките до нея бяха откъртени и чак сега падаха на земята на няколко ярда. Прицеленият от нея липсваше изцяло, заедно със значително парче от земята, в която бе поставен. Можеше да бъде намерен забит в дървото на Айна. Самата тя пърхаше, замаяна, пред плитък белег в дървото, с което се бе сблъскала. Бе опръскана с вдигната от вятъра кал и бавно се обръщаше към дървото, за да огледа щетите.