— Значи сега просто се упражнявам, докато се почувствам готова за някакъв последен тест? — каза тя.
— Именно. Ще получиш флейта и мелодия, която да научиш. Не се изисква гениален ум, за да се досетиш какво ще правиш с тях.
— Явно ще трябва да свиря без ръце.
— Точно така — рече Дийкън.
Двамата си доядоха и излязоха. Мин дотърча и се вклини между тях.
— Ами ти къде беше? Бях нападната, а теб те нямаше никаква — шеговито рече Миранда.
Дракончето изгледа злобно Дийкън и го повали на земята.
— Не, не! Не той. Не ме е нападал! — рече Миранда, издърпвайки създанието от приятеля си.
— Изглежда започва да придобива сносни знания по езика! — забеляза Дийкън, приемайки протегната ръка на Миранда.
Създанието гледаше въпросително към Миранда. Очевидно очакваше да узнае самоличността на истинския нападател.
— Е, няма да ти кажа кой го стори, защото не искам да ме забъркваш в още неприятности — каза девойката.
— И много благодаря, задето реши, че аз съм виновникът. Трябва да открия някакъв начин да попадна в белия ти списък. Ще започна да ти нося подаръци.
— Чак по залез ще се изправя срещу Лейн, така че дотогава няма какво да правя — каза Миранда.
— Не бих препоръчал мистични занимания. Нещо прекалено напрягащо само ще ускори изтощението от гнева — предупреди Дийкън.
Миранда си нямаше и представа, че Мин вече е взела решение вместо нея. Дракончето отърча до най-близката сграда и бързо пролази до покрива. По времето, когато девойката забеляза отсъствието й, Мин вече летеше. Миранда едва успя да се подготви, преди зверчето да се блъсне в нея.
Следобедът уроци по летене я остави понасинена и кървяща тук-там от моментите, в които Мин бе станала непредпазлива с ноктите си. Но въпреки това бе забавно, а няколко мига лечебна магия заличиха последствията, с изключение на малкото умствена и телесна умора.
Лейн я очакваше, както винаги.
— Съжалявам, Лейн. Днес имах тежък ден. Може да не съм в най-добрата си форма.
— Още по-добре. Рядко ми се е случвало да съм отпочинал, когато се е налагало да се защитавам — каза той, подхвърляйки й тоягата. — Приготви се.
Това бе най-лошото й представяне от началото на тренировките. Ударите му постоянно намираха целта. В редките случаи, когато успееше да блокира, силата на удара я караше да губи равновесие. За щастие рефлексите на Лейн бяха достатъчно бързи, така че малтропът отдръпваше оръжието си навреме. По времето, когато наставникът прецени, че за днес й стига, Миранда бе на път да изпадне в несвяст. Избухването по-рано днес със сигурност показваше цената си.
— Искрено се надявам да подобриш представянето си в извънвърхова форма, инак бързо ще погинеш в истинска битка — каза той.
— Ще поработя върху му — успя да изрече тя, докато се отдалечаваше, зорко наблюдавана от Мин, която не изпускаше от очи олющващото се момиче.
Добра се до колибата си и буквално се строполи в леглото. Тъй като по изгрев не й предстоеше урок с неприятна наставница, сънят й бе още по-дълбок. Потопена в чернотата на чистото изтощение, не я сполетяха кошмари.
Миранда бе събудена от Мин, наместо обратното, няколко часа по-късно от обичайното време, по което ставаше девойката. Дийкън я докопа на закуска и й предостави флейтата и музиката, които Айна бе изискала. Флейтата бе изработена от тръстика, а мелодията не изглеждаше трудна. След като се поупражнява малко, Миранда се почувства убедена, че усвояването няма да отнеме много време.
Мин все още изпитваше ентусиазъм за летенето и изглежда бе решила, че след като Миранда вече не посещава учител, значи е свободна да служи като площадка за приземяване през целия ден. Момичето се опита да вербува Дийкън да занимава дракончето, за да може да поработи над ветрената си магия, но безуспешно. Той донесе прясна риба, както и рядък деликатес — парче червено месо, чийто произход отказваше да разкрие. Дракончето не им обърна внимание, благоволявайки да ги изяде едва когато бяха предоставени от ръката на Миранда. На Дийкън тази чест не бе оказана.
Бе постигнат компромис, когато Миранда започна да помага на Мин да упражнява реенето си, създавайки постоянен вятър, който да поддържа крилете й. Без тиранична наставница, която да я притиска до изнемога, девойката бе в състояние да прекратява тренировките си навреме, запазвайки достатъчно яснота на ума, за да представлява предизвикателство за Лейн. Откри, че ранното предугаждане на атаките изискваше почти същото съсредоточаване, както и магията.