Следващите няколко дни преминаха по подобен начин и бяха най-приятните в последно време. Контролът й върху вихрената магия се увеличаваше приблизително в една степен с летателните възможности на Мин. В края на първата седмица дракончето можеше да стои във въздуха почти час, а Миранда изпитваше съвсем леко напрежение, докато му помагаше. Дийкън още не бе открил предмета, който щеше да му спечели благоволението на Мин и идеите му се изчерпваха.
Най-малък напредък отбелязваше в тренировките си с Лейн. Досега бе успяла да си спечели само един въпрос — придобит с такава трудност, че не се решаваше да го зададе. Разполагаше само с две питания, които само щяха да разпалят жаждата й за знание.
Един ден, докато Миранда се мъчеше да убеди Мин да й позволи да упражни свиренето си на флейта, Дийкън изникна с прашна торба.
— Какво си помъкнал? — запита Миранда.
— Опитах всичко налично, което може да се понрави на един дракон, а Мин все още ме напада или не ми обръща внимание. Започвам да се отчайвам. Затова отидох в градината и взех мостри от всеки зеленчук. Надали ще се стори особено примамливо на месоядно, но това е последният ми шанс! — рече той.
Макар Мин да не се отнасяше към Дийкън с нещо различно от подозрение, любопитството й биваше събудено, когато донесеше поредната партида подаръци, които тя да отхвърли. Едно по едно й бяха предложени моркови, целина и лук. Очаквано, дракончето ги подуши веднъж-дваж и ги перна от ръката му. Но когато Дийкън измъкна от торбата голям картоф, Мин задуши с малко повече интерес, вземайки го от ръката му и дъвчейки лакомо.
— Картофи? — объркано изрекоха двамата в един глас.
Когато животинката вдигна очи и зарови муцуна в торбата, дирейки още, той разбра, че е открил пътя към сърцето й.
— Само аз ще й давам картофи. Ти вече си харесвана, аз съм този, който се нуждае от помощ! — каза Дийкън, преди да се обърне направо към създанието. — А що се отнася до теб, за всеки ден, в който не ме удариш, ще ти давам по един от тези. Съгласна ли си?
Мин изглежда изрази неохотно съгласие, облизвайки се няколко пъти, след което подуши и лизна ръцете му, проявявайки много по-внимателно отношение от това, което Дийкън вече бе свикнал да очаква. Приятният момент бе прекратен от глас, милостиво спестен им през последните две седмици.
— Колко мило, животните се спогаждат! — изчурулика Айна.
— Какво те води толкова далеч от убежището ти? — запита Дийкън.
— Слушах елегията да се носи из въздуха с намаляваща фалшивост. Звучи ми, че времето на изпита наближава… — с усмивка каза феята.
— Доколкото помня, бе склонна да отложиш датата с не по-малко от година. На какво се дължи внезапната промяна на мнението?
— Имам право да подлагам обучаемата си на изпитание, когато съм я отвела до необходимото ниво на знание.
— Убедена ли си, че съм готова? — поинтересува се Миранда.
— Сносно. Ако не сега, то след няколко дни. Със сигурност преди края на седмицата.
— А, разбирам. Ще бъде готова, преди да са минали четири седмици. Толкова отне на Соломон да приключи обучението й.
— Какво съвпадение! Е, представянето на ученика говори добре за учителя, нали? Би било срамота името на онзи дракон да стои в архивите, а моето да не е отгоре! — каза Айна.
— Значи си склонна да й отдаваш полагащото й се уважение, когато можеш да извлечеш някаква полза? — забеляза Дийкън.
— Щом възнамеряваш да гледаш така на нещата. О, и Миранда, мила, почини си добре преди теста. Възнамерявам да счупя повече от един рекорд с твоя помощ! — рече феята, докато отпърхваше.
— Какво според теб означава това? — запита девойката.
— Тестът на въздушната магия зависи главно от преценката на наставника — в по-голяма степен от останалите. Също така е и най-лесният. Имам усещането, че Айна възнамерява да сложи край на тази традиция, принуждавайки те да преминеш изпитание, вдигащо летвата неимоверно високо, за което тя ще си припише заслугите. Това е първият й изпит като майстор — винаги може да се оправдае, че намерението й е било да установи по-трудни стандарти за следващите обучаеми.
— Чудесно — изрече Миранда с безизразен глас.