— В света съществуват много раси, които могат да се похвалят със същото — каза той, влизайки в колибата си. — Благодарение на усилията на твоя вид, няма как да знаем дали и моите събратя не разполагат с подобен дар. Никога не съм чувал за малтроп, умрял от естествена смърт.
Миранда мълчаливо се замисли над думите му, преди да избере следващия си въпрос.
— Каза, че си наблюдавал залавянето ми от плащовете. Какво знаеш за тях?
— Откакто се помня, присъстват по някакъв малък начин във всяко селище, което съм посещавал. Не бях сигурен в произхода или клонението им до деня, в който бе пленена. Изглежда са агенти на Съглашенската армия. Движат се наоколо нощем. Много е трудно да ги усетиш. Нямат миризма, не вдигат шум. Бъди нащрек около мълчаливите непознати. Особено нощем. Срещата с теб бе първото истинско дело, което ги видях да правят. Извличат от повсеместната употреба на сиви плащове по-голяма угода дори и от мен. Подозирам, че те може да са причината за раздаването им — отговори малтропът от колибата си.
— Близниците… плащовете… Какво още не зная за този свят? Какво още трябва да зная? — примоли се тя.
Лейн излезе от колибата и я погледна в очите, преценявайки дали изреченото е било предназначено за въпрос. Когато видя нужното, отговори:
— Израснала си в свят, много различен от моя. Прекарала си живота си в градовете и по пътищата между тях. Аз прекарвах моя из полята, горите, планините и равнините. Виждал съм неща, които не можеш да си представиш. Ако възнамеряваш да ме караш да ги изброявам, знай, че не разполагам с времето и търпението да го сторя. Но ако близниците и плащовете те притесняват, забелязвал съм някои сходни чудатости в моя свят, които може да са се просмукали в твоя, или скоро ще го сторят.
— Ако обичаш? — рече тя.
— Мой познат наричаше плащовете, близниците и останалите, които познавам, с общото название дкарони. Сходното между тях е способността за имитация. Плащовете например представляват демонски брони. Срещат се рядко и ако имаме късмет, нещата ще си останат така. Много са враждебни. В първите си сблъсъци с тях бях неподготвен. Просто няма какво да се напада. Само студен, празен метал — рече той, замисляйки се за миг, преди да продължи. — Човеците не са единствените създания, които биват имитирани. Виждал съм безизразни пародии на кучета, червеи и безброй други. Мисля, че си виждала дкаронска версия на дракон. Една лежеше на земята край притежателя на меча.
— Откъде идват тези създания? — попита Миранда.
— Откъде идват всички раси? Живял съм известно време, тези създания се таяха в околностите още от най-ранните ми дни. Вероятно са съществували поне колкото вида ти, достатъчно щастливи да останат неоткрити. Единствено зная със сигурност, че обитават само севера. Прекосявал съм на юг от фронта и там ги няма.
Миранда обмисли наученото, а Лейн започна да разтяга крака. Почти не показваше външни белези за ужасното състояние, в което го бе намерила, но леко накуцване все още го тормозеше.
— Колко въпроса зададох? — запита момичето.
— Четири. Освен ако не възнамеряваш това да бъде петият.
— Не, разбира се. Четири. Отнесла съм се прекалено. Трябва да ми кажеш повече за себе си. Искам да ми разкажеш отново историята, която ми представи като Лео. Къде си израснал, какъв е бил животът ти. Но този път искам истината.
— Надявах се да осъзнаеш невнимателността си едва когато въпросите свършеха. Добре. От най-ранните си години зная само каквото съм чел. Ако може да се вярва на архивистите, открит съм в гората. Майка ми е починала при раждането. Мъжът, който ме открил, ме предал на брат си, робовладелец. Като дете съм бил продаден с група от две дузини роби. Бивах бит, изолиран и остракиран от всеки, който ме видеше. Единственият, предлагащ някакво подобие на грижа, бе слепец на име Бен. Не беше толкова привързан, по-скоро беше безразличен, но в онези дни да бъдеш игнориран представляваше истинско глезене. Двамата с него имахме нещо общо. Имахме по три ивици.
Миранда го погледна въпросително. Лейн нави ръкав, разкривайки три жестоки белега, видими дори през козината на ръкава му. Под тях се виеше назъбен белег.
— Робът бива дамгосан веднъж при покупка и втори път при започването на работа. Долният белег е символът на робовладелеца, комуто бях продаден. Трите ивици свалят цената ми. Една черта показва най-високата стойност, предимно млади мъже. Ако робът не е толкова полезен, добавя се втора линия. Такива са най-вече повечето жени, възрастните или слаби мъже, както и тези с постоянни наранявания. Добавя се трета, ако робът се счита за безполезен. Възрастните, немощните, нежеланите като мен.