Започнали сме да наричаме празната му снага „Черупката“. Тялото му не е мъртво, не и технически. Не яде, не помръдва, но продължава да живее. Оставили сме го в колибата му. Никой не знаел какво друго да стори. Сетне, десетилетия по-късно, някой чул шум. Черупката говорел. Тялото му останало като проводник до духовното битие. Във времена на изключителна важност, гласовете от отвъдното говорят през него. Думите са невъобразимо потайни, но предсказаното винаги се сбъдва! — каза Дийкън, снижавайки глас до шепот, докато двамата влизаха вътре и сядаха на претъпкания под.
Тежък, наподобяващ трон стол бе донесен от четирима яки младежи. На него седеше крехък и древен мъж, облечен в прашна, но не и захабена туника. Две млечисти бели очи се взираха в нищото. Ръцете му, чепати като клоните на стар дъб, почиваха върху подлакътниците. Когато мъжете отпуснаха стола на земята, други отвориха сандъче, прикрепено към задната му част. Вътре имаше вериги и окови. Оковите бяха сключени около глезените и китките, а веригите бяха прикачени към пръстени в стените на колибата.
— За какво са веригите? — попита Миранда.
— Някои от духовете никога не са имали тяло. Реакциите им при попадане в такова могат да бъдат непредвидими.
Поставилите веригите се отдръпнаха сред тълпата. Никой не се приближаваше на повече от десет крачки от стола. Единственият признак, че получилият толкова свободно пространство мъж е още жив, бе лекото потръпване на пръстите му през няколко минути. Но въпреки това атмосферата бе напрегната. Абсолютна тишина бе поддържана, докато най-могъщите магьосници и воини на света наблюдаваха съсухрения старец. Минутите минаваха.
Накрая тишината бе нарушена от потракването на вериги, когато Черупката се приведе напред. Някаква невидима сила в гърдите му го издигна и той увисна във въздуха, опъвайки веригите. Пое си дъх, болезнен и достатъчно накъсан, за да бъде пръв от години, бавно се отпусна на земята. Краката му се проснаха, следвани и от останалата снага, полегнала безформено. Думи започнаха да се леят от устата му. Звукът бе ужасяващ. Не говореше с един глас, а с десетки, може би със стотици. Хармонията им не бе пълна — някои гласове изоставаха, други отчаяно-трескаво изричаха съобщенията. Шепот и крещене. Биваха произнасяни думи дори на различни езици. Всички, разполагащи със средството да го сторят, пишеха бясно. Дийкън драскаше, не само със собствения си стилус, но с още три, които сами се движеха по страницата. Миранда се опита да слуша, но не познаваше езика. Тялото на Черупката потръпваше и се раздвижваше, сякаш бе марионетка, чиито конци бяха дърпани от различни ръце. С напредването на времето движенията му ставаха по-яростни.
Измина почти час без миг покой, преди глъчката да затихне, толкова внезапно, както и бе започнала. Черупката падна на земята като че с отрязани конци. Измина половин час, преди всички да се убедят, че пророкът е изрекъл и последните си думи за деня.
— Великолепно. Тази сесия бе плодотворна! — изрече Дийкън, водейки си бележки и разделяйки блокове текст.
— Разбра ли го? — запита девойката.
— Голяма част.
Тълпата се изливаше от колибата. Дийкън сравняваше записките си с околните, а поставилите веригите започнаха да ги откачат от стената. Миранда се приближи към Черупката. Той биваше поставен обратно в стола. От хаотичния живот, изпълвал палатката, нямаше и следа. Любопитно оглеждаше чудноватия страничен ефект на толкова много мистични процедури. Китите му изглеждаха тънки и крехки като клечки, а по-рано веригите едва го бяха удържали. Очите я притесняваха. Нямаше и следа от предишния им цвят, дори и зениците бяха замъглени. Чудеше се как ли би изглеждал светът през подобни очи, когато те внезапно се преместиха, спирайки се отгоре й. Миранда тръсна глава, без да е сигурна дали не си го е представила.
Миг по-късно се намираше на земята, а сбръчканите пръсти се протягаха по посока на стената зад нея. Три вериги още бяха прикачени, но четвъртата бе свалена от стената и все още се намираше в ръцете на мъжа. Ръката на Черупката запрати и него, и веригата във въздуха с лекота. Клетникът се блъсна в далечната стена. Петима се хвърлиха върху мятащата се верига и храбро се опитаха да я прикачат отново.