— Светлина! За повече от един! И още един! Нишки! Връзки! — извикаха множеството гласове на Черупката.
Търсеше нещо конкретно, не като преди. Като че гледаше през стената. Отвъд нея. Трите вериги проскърцваха. Тази на един от краката се откъсна и се замята из тълпата. Обладаното тяло прекрати висенето си във въздуха и се стовари на земята със земетръсна сила. Посочи към Миранда.
— На срещата на светлина, светлина, светлина. Над почернената врата. Жертва! Ослепяващ кръг! Старейшините на полумесеца равни! Всичко е хленч в сянката на бялата стена. Победата е прелюдия. Следва последната битка! — изрече той.
Не можеше да става и дума за съмнение, последното пророчество бе насочено към Миранда. След като бе изречено, кухият мъж отново увисна безжизнено. Носачите върнаха Черупката в стола му и го приковаха. Белороби лечители изникнаха от тълпата, за да се погрижат за ранените. Откъсналата се верига бе наранила най-малко петима. Когато се убедиха, че Миранда не е наранена, помогнато й бе да се изправи на крака. Дийкън я изведе навън.
— Това никога не се е случвало преди! След като изречеше пророчество, Черупката не се е будил отново след по-малко от година. И никога, никога не се е обръщал към някого директно.
Мин дотърча до колибата. Суматохата я бе привлякла. Огледа Миранда за рани и остана по-недоволна от лечителите. Хвърляше гневни погледи към всички, които се приближаха.
— Да вървим. Не искам да започне да бълва огън по въображаемите нападатели — каза момичето.
Трябваше да се движат бързо. Около Миранда вече се трупаха очевидци, любопитни да научат още. Тъй като все още не гореше от желание да бъде затворена вкъщи, девойката придружи Дийкън до колибата му. Той затвори вратата, за да се погрижи срещу евентуални посетители, сетне седна на бюрото си. Всичко, което бе изписал, слушайки Черупката, вече бе нанесено в отворената книга на плота. Мин вярно застана до вратата, заемайки враждебна поза всеки път, когато стъпки отекнеха прекалено близо.
— Толкова много предстои. Превод, интерпретация. Но първо трябва да те запитам. В суматохата не успях да нанеса неочакваните пророчества на Черупката.
Той започна да записва думите.
— Когато той ти заговори, каза „светлина“ три пъти, нали?
— Така мисля. Има ли значение? — попита Миранда.
— Не изговаря и едничка излишна дума. Съобщението за теб и онова преди него са сред най-разбираемите, които съм го чувал да изрича.
— Да не искаш да ми кажеш, че знаеш какво е имал предвид?
— Е… не. Но образността бе ясна. В повечето случаи тълкувателите трябва да работят с дни, дори седмици, за да открият нещо, макар и смътно наподобяващо реалността. За щастие Тобер бе записал томове бележки, преди да се превърне в Черупката. Общуващите с нас духове често са същите, с които е комуникирал той. В резултат на това голяма част от алюзиите им са документирани и преведени — обясни Дийкън, сваляйки книга от спретнатия си рафт. — Да видим едно от по-късите пророчества. Келтем горато мелни трешик. Келтем буквално се превежда като хора — или, по-специфично, физически създания. Духовете използват този термин, когато искат да укажат конкретна телесна част. Например крак или ръка. Горато е името на богато златно находище от миналото. В по-старите пророчества горато може да означава нещо добродетелно и ценно, но най-често се използва, за да укаже злато. Мелни е името на конкретен дух, притежаващ репутация да измъчва живите. Духовете използват това название, за да означат страх. Остава трешик. Трешик е името на митично древно дърво, удържало толкова дълго срещу природните сили, че накрая започнало да гние откъм вътрешността. Това е „думата“ на духовете за развала — говореше младежът, докато непрекъснато разлистваше книгата в търсене на отговори.
— И какво означава? — запита девойката.
— Ако подредя преведеното в наше изречение, ще се получи… Пазете се от тези със златни… не — добродетелни — ръце, защото са прогнили.
— Разбирам — каза Миранда с подсмихване.
— Не е точна наука. Съществуват и други интерпретации за всяка една от тези думи. Възможно е дори да са предназначени за буквално приемане — или някаква комбинация от буквално и преносно значение. Може да означава да се страхуваме от хора, носещи злато по телата си, а може и просто да съветва да не се доверяваме на знатните. По тази причина опитният интерпретатор струва колкото теглото си в злато. В момента най-добрите, с които разполагаме, са историците в архива. Когато се наиграя с бележките си, трябва да ги предам на експертите.