Миранда се обърна към дракончето, което бе неспокойно от няколко минути насам. Отвъд вратата долиташе доловима гълчава.
— Какво става? — попита момичето.
— Предполагам ентуелските ми съжители най-накрая са дошли да видят удивителната личност, каквато от известно време зная, че представляваш.
— Не искам внимание! — каза тя.
— Ще ти е трудно да го избегнеш. Освен ако не насъскаш Мин срещу им — отбеляза Дийкън. — Пък и нали каза, че искаш да говориш с нови хора.
— Това значително надминава очакванията ми — простена тя.
Когато вратата бе отворена, Дийкън се оказа прав. Предишните й постижения я бяха превърнали в нещо като любопитна чудатост, на която някои се възхищаваха, а други завиждаха, но не представляваше нищо особено. Сега бе станала истинска знаменитост. За няколко дни, докато все още се възстановяваше, бе постоянно доближавана и от магьосници, и от воини. Част от тях се опитваха да разговарят с нея на собствения й език. Но болшинството почитатели се придържаха към официалната практика в Ентуел, говорейки на родния си такъв.
Миранда успяваше да се справи задоволително с повечето разговори — но в първия ден разговори научи повече, отколкото през цялото време на слушане. Говорещите с нея магьосници бяха предимно практикуващи бяла и черна магия. Изглежда знаеха, че девойката е нещо специално, затова напрягаха сили да споделят знанията и опита си, надявайки се по някакъв начин да останат в историята чрез това забележително момиче. В последвалите дни бе запозната с десетки техники, много от които бяха едва на ниво теория. Воините се интересуваха повече от великите дела, които бе извършила преди пристигането си. Вкопчваха се в историите й за Подронието и разпитваха неуморно.
Вниманието бе почти непоносимо за Мин. Достатъчно трудно й бе да споделя Миранда с Дийкън. Сега трябваше да изтърпява дузини посетители дневно. Дракончето се бе научило на сдържаност в Ентуел, но си имаше предели. Всеки нов посетител получаваше същото грубо отношение като Дийкън, когато го бе срещнала за пръв път. Дори и ръкостискане бе достатъчно, за да оголи зъби и замахне с опашка. Посетителите бързо научиха, че малко предпазливост никога не е излишна, когато тя е наблизо.
Миранда вяло я смъмряше всеки път. Моментите, в които Мин прогонваше посетителите, бяха единствените мигове, в които можеше да остане насаме. Беше я сполетяло нещо като преобръщане на съдба.
Почти три седмици изминаха, преди клириците и лечителите да са единодушни, че Миранда е в състояние да продължи обучението си. Следващият й учител — Криш, се бе свързал с нея по време на последните дни от възстановяването й. Никога не дойде лично. Наместо това момичето започна да намира книги върху масата в дома си, оставяни там, докато отсъства. Ако можеше да се съди по калта върху всяка страница, очевидно бяха от личната му колекция. И освен това обичаше работата си. Бяха написани на език, неразбираем за нея.
Настъпи време да го срещне за пръв път лично като негова обучаема. Отправи се към дома му, следвана от обичайната тълпа почитатели, сред които Дийкън не присъстваше. Младежът бе започнал да остава в колибата си, наместо да се съревновава с тях за вниманието на Миранда. Криш живееше в ниска, необичайна колиба, обгърната от истинска джунгла растения и дървета. Постройката изобщо не приличаше на останалите. Нямаше никакви сглобки, сякаш издълбана — или изникнала — от един камък.
— Няма да има представления. Махайте се и ни оставете на спокойствие! — предупреди Криш, изниквайки отвътре. Говореше на собствения си език. Същият, който бе говорил по време на единствената им среща и който не бе могла да разчете в книгата му.
Любопитните зяпачи се оттеглиха, за голямо облекчение на Мин. Криш я погледна за миг, сетне сви рамене.
— Пещерен обитател е добре дошъл по всяко време, но да няма други. Работата е сериозна. Моята магия е най-важна! — уведоми я той.
Миранда отдели миг, за да се опита да преведе думите му. След като успя да разбере само няколко, тя го помоли да й говори на северен или на тресорски. Джуджето отговори с първата и оказала се единствена за цялото обучение дума, която девойката лесно разбра. Не. Сетне се впусна в реч.
Бе доста забавно да се наблюдава говоренето му. Криш беше два фута по-нисък от нея, вечно оцапан с прах и кал. Също така обичаше да съпровожда думите си с ентусиазирано жестикулиране. От това имаше полза, тъй като й помагаше да ги разбира. По ударите в гърдите и усмивката можеше да разбере, че в момента се хвали. Направи й знак да я последва, влизайки в дома си.