— Но това не е тренировъчно оръжие.
— Ще отдръпвам ударите си, ако преминат блока ти. Що се отнася до теб… наистина се съмнявам, че дори ще имаш възможност, но ако успееш да ме удариш, ще ти дам десет въпроса. И все още е в сила офертата, че ако предизвикаш дори и капчица кръв, ще получиш всеки отговор, който желаеш.
— Но… — поде тя.
— Започни!
В началото Лейн нападаше бавно, по един удар. Париранията й бяха малко неловки, тъй като не се бе упражнявала с меч от години. Атаките й бяха още по-смехотворни. Оръжието бе доста по-тежко от тоягата.
Започвайки да си припомня наученото от баща й и чичо й, девойката постепенно подобри техниката си. Лейн забеляза и увеличи както скоростта, така и силата на атаките си. Ударите му биваха последвани от пауза, позволяваща й да премине в офанзива на свой ред. Миранда се отбраняваше достатъчно сносно, но атаките й бяха бавни. Звънът на вбиваща се стомана я изнервяше. Може би затова малтропът бе решил да не използва тренировъчни мечове. Играеше си с нея.
Изглежда гневът имаше не по-слаб ефект и върху боя. Атакуваше все по-силно и по-бързо. Защитата й страдаше като резултат. Няколко пъти не успя да блокира. Не спираше дори за миг, когато това се случеше. Лейн атакуваше с такава лекота, че преливането му от нападение в защита даже не биваше нарушено.
Въпреки ускорените атаки, Миранда не успя нанесе удар. След няколко минути, Лейн сложи край на преценяващата тренировка.
— Не си съвсем начинаеща, но практиката няма да ти се отрази зле. Малко дисциплина също няма да е излишна — изрече той. В гласа му нямаше и следа от умора.
— О? — рече тя, опитвайки се да си поеме дъх.
— Биеш се сякаш се опитвам да те науча.
— Това грешно ли е? — запита момичето.
— Трябва да се биеш сякаш се опитвам да те убия. Всеки от ударите, които разчиташе да отдръпна, можеше да сложи край на живота ти. Нужна е малко повече предпазливост, дори и когато оръжията не са истински. До края на обучението ще преминем отново на тренировъчни мечове, но вече няма да отдръпвам ударите си.
— Възнамеряваш да ме удряш?! — рече тя.
— Това е подготовка за бой. Трябва да научиш за последствията — каза малтропът, подхвърляйки й друго оръжие.
Бе по-леко, но солидно. Можеше да го размахва по-бързо и с по-голяма лекота, но мисълта да бъде досегната от силни удари, на каквито знаеше, че Лейн е способен, не беше особено приятна.
— Няма да упражняваме повече редувана атака и защита. Минаваме към нормална тренировка. Нападай или се отбранявай, според открилата се възможност. Досега не се е налагало да мислиш за контраатаки, така че именно по този начин ще си заслужиш въпросите. Ще получаваш по един за всяка успешна контраатака. Аз самият няма да контраатакувам от самото начало, а ще изчакам първия ти опит. Контрирането е различно от обичайната атака, затова ще демонстрирам подходящите моменти.
Миранда си помисли, че и без това имаше достатъчно неща, които трябваше да преценява — определянето кога да напада, кога да се защитава и кога да контраатакува приличаше на мигновена партия шах. Позицията на крайниците, разположението на тежестта, бързината, посоката, разположението на оръжието… можеше да проучва всеки елемент в продължение на час и пак да сгреши.
Демонстрацията приключи далеч по-бързо от желаното и тренировката започна. Девойката бързо откри, че по време на нападение или защита нещата бяха ясни. Напрегнатостта изникваше в промеждутъчните моменти, когато двамата с Лейн мълчаливо се преценяваха, решавайки какво ще последва.
Накрая се случи. Миранда се бе навела за посичащ удар. Ръцете й бяха вдигнати, оставяйки корема й незащитен. Лейн използва една от по-бавните си атаки. Със сигурност не се усети като такава. Миранда извика, изпусна оръжието си и се преви. Моментално Мин скочи между тях, отчаяно опитвайки се да им попречи. Болката я преряза. Трябваха й няколко секунди, преди да си върне изкарания въздух.
— Това беше смъртоносен удар — уведоми я той, сякаш не бе достатъчно очевидно.
След минута-две девойката се възстанови и се опита да продължи, но Мин не щеше и да чуе.
— Това е всичко за днес. Предполагам Мин ще прекратява преждевременно следващите ни няколко сесии. Но щом може да свикне с твоите удари, ще свикне и с моите.
— Не бъди толкова сигурен. Моите атаки не бяха толкова жестоки — рече тя.