— Нима? Замахваше с цялата си сила. Веднъж малко не ти остана, за да счупиш ребро.
— Невъзможно. Ти не издаде никакъв звук.
— В моята работа е добре да се пази тишина.
— Не ме интересува колко си дисциплиниран, ти също щеше да се превиеш на две, ако те ударех по този начин.
Лейн захвърли оръжието и сграбчи малкия пръст на десницата си. С рязко извиване и ужасно изхрущяване го извади. Единствено незабележимото потрепване на клепачите му показваше, че е усетил нещо. Свали ръката си. Миранда потръпна и извърна глава. Второ изхрущяване й показа, че пръстът бе върнат в изходна позиция.
— Защо не ми каза? Нямаше да удрям толкова силно! — рече тя.
— Никога няма да се научиш да се биеш правилно, ако спираш атаките си. Искам да се биеш както преди, инак няма да отговоря на нито един твой въпрос.
Ужасна вина изпълни Миранда.
— Покажи ми ръката си! — каза девойката.
— Няма нужда.
— Дай я. Вече започва да се подува.
Прошепната мисъл бе достатъчна да излекува нанесените щети. Тъй като се беше заела, Миранда излекува и удара, който бе понесла.
— За разлика от теб, аз не мога да стоя безразлична, докато някой страда.
— Понякога бездействието е най-доброто действие — каза малтропът, преди да се прибере в колибата си.
Момичето гневно стисна зъби, отдалечавайки се. Мин се клатушкаше до нея, неуспешно опитвайки се да гледа и към двамата. Изглежда почитателите си намираха друга работа след залез, тъй като Миранда стигна необезпокоявана до дома на Дийкън. Мин нахлу както преди, изтичвайки до младежа, за да започне да души в джоба на туниката му.
— Спри. Разбрахме се за един дневно. Вече си изяде днешния! — каза той, успявайки да отбранява джоба си достатъчно дълго, та Мин да се откаже и да се оттегли при Миранда за почесване по главата.
Дийкън видя, че нещо измъчва девойката.
— Предполагам нещата не са се развили добре днес.
Миранда се гневи в продължение на няколко мига, преди да отговори.
— Дийкън. Лейн… могъл е да предотврати клането.
— Кое клане? А! Онова, за което ми беше разказвала, в Кенвард. Могъл е да го предотврати? Как?
— Открил е човека, изнасял информация! Знаел е, че ще се случи.
— Какво е направил с информацията? — попита младежът.
— Нищо!
— Благородно от негова страна.
— Благородно!? Не ми хрумва по-долно нещо, което е можел да стори! — извика тя.
— Могъл е да предостави наученото на желаещ да плати повече, или сам да предостави информацията, за да получи възнаграждението на човека, който е убил.
Миранда поспря. И двете бяха определено по-зле от бездействие.
— И все пак… Бил е в състояние да ги предупреди!
— Вероятно си права — съгласи се той. Почти мигновено на лицето му изникна объркано изражение, предизвикана от внезапно изникнала мисъл. Същата догадка споходи и Миранда.
— Защо му е да го прави? — осъзна тя. — Ако информацията не е пристигнала, тресорците е нямало как да знаят за слабостта…
— Така е. Чудно е как изобщо се е случило клането. При положение че на Лейн може да се има доверие.
— Не мисля, че го е грижа какво мисля, за да ме лъже повече. А след поведението ми, не го виня — каза Миранда.
След като се подкрепи, девойката се оттегли.
Следващите дни донесоха нова рутина. Будеше се, закусваше и играеше с Мин за около час. Дракончето бе станало способен летец. Веднъж издигнала се, можеше да се задържа във въздуха безкрай, а не след дълго не се нуждаеше от покрив, за да излита. След като Мин прекрати летенето заради умора или отегчение, Миранда се отбиваше у Дийкън за евентуални съвети, преди да се отправи към дома на Криш.
Веднъж озовала се там, започваше да изучава поредната стъпка от дългия низ земни магии. Напук на езиковата бариера, Криш беше много добър учител, успявайки да я напъти как да подобри контрола си върху силата и посоката на трусовете, да определя различните уникални характеристики на всеки тип пръст, дори как да помага на растенията да растат по-бързо, по-големи и по-здрави. Последната тема бе трудна и приключването й отне близо три седмици. За това време Миранда откри, че вече разбира странния му език достатъчно добре, за да не разчита изцяло на мимики.
Най-мъчително бе времето й с Лейн. Трябваше да измине повече от седмица, преди Мин най-сетне да се убеди, че Лейн и Миранда не се бият с гняв. Но това не бе съвсем вярно. Извинението на Миранда не бе предизвикало никакъв отговор. Малтропът се биеше почти в пълно мълчание. Бе успяла да проведе две добри контраатаки, на разстояние няколко дни една от друга, но те се различаваха от останалите й постижения. Бе ги постигнала не толкова в момент на прояснение, колкото благодарение на някакъв нов инстинкт, който развиваше. Бяха почти механични. Единственият коментар на Лейн по темата бе, че точно така трябвало да бъде.