Още по-изморяващ бе фактът, че с всеки изминат ден тренировките с малтропа ставаха все по-трудни. Бързината и точността на движенията му се увеличаваха с всяка сесия. Поддържаше нивото си точно над нейното. Не след дълго чистите възможности за атака изчезнаха, а мигновените възможности за контраатака ставаха все по-къси и по-къси.
Пет седмици след началото на работата й с Криш, джуджето указа, че времето е подходящо за финалния тест. До този момент не бе имало индикации, че краят наближава. Поне такива, които Миранда да е в състояние да разбере. Дребосъкът извади ябълка от джоба си, обявявайки я за последния пресен плод в селото. Миранда се зачуди къде са отишли останалите, както и къде са били, тъй като през целия си престой в Ентуел не бе видяла нито ябълка, нито ябълково дърво. Последният факт, изглежда, скоро щеше да се промени.
Криш отхапа от ябълката, бръкна с пръсти в сърцевината й и извади семка. Впусна се в реч, която очевидно беше забавна, защото бе изпъстрена със сподавен смях. Бърз трус разтърси земята край дома му достатъчно, за да погълне семката. След като я засади, джуджето изиска Миранда да замени изгубената ябълка, с което да предостави достатъчно запаси за килерите на цялото село. Плодовете трябваше да са налице по залез.
— Залез?! — възрази тя, надявайки се по някакъв начин да е разбрала погрешно.
Джуджето отговори с нова продължителна реч, но оживеното кимане, което я бе предхождало, представляваше единственият нужен отговор. Ако Миранда бе знаела, че тестът ще се проведе днес, щеше да дойде много по-рано. Сега слънцето се намираше само на няколко часа от хоризонта. Девойката моментално се зае. Многократно бе практикувала метода. Трябваше да смеси енергиите си с тази на семката, карайки я да поникне. Щом растежът започне, трябваше да се погрижи за всяка нужда на дървото чрез собствената си сила. Досега го бе правила само с треви, на няколко пъти и цветя. Дървото щеше да изисква много повече грижи.
В средата на първия час от земята бе изникнала фиданка, започнала да се разлиства. Този тест не приличаше на другите. Макар огънят и вятърът да бяха изключително изморителни за поддържане, изискваха само един тип енергия. Нуждите на дървото бяха много и варираха, принуждавайки я да използва почти цялото си познание по земна магия, за да ги задоволи. Елементите на почвата трябваше да бъдат насочени във все още нарастващите корени със стотици пъти по-голяма бързина от позволеното от природата. Духът на Миранда замени и слънцето като източник на енергия, която да захранва листата. Само водата бе предоставена от Криш, тъй като тя не бе част от теста.
След още половин час дървото бе с нейния ръст.
С наближаването на края задачата стана по-интензивна, но за сметка на това сложността й намаля. Макар и замаяна от изхабената енергия, Миранда съумя да изтласка достатъчна част от заклинанието в автоматичната част на съзнанието си, за да може да се наслади на финалните щрихи. Забележително бе да се наблюдава как в кората се появяват нови цепнатини. Листата вехнеха и се отронваха в нарастваща купчина под дървото. Почти тутакси изникнаха пресни зеленикавокафяви пъпки, последвани на свой ред от яркобелите ябълкови цветчета. Призован от нея повей на вятъра опраши цветята и получените плодове се наляха пред очите й. Прекъсна потока на енергия точно когато и последната от тях почервеня.
Благодарение на магията си бе превела дървото през две дузини сезони в разстояние на един следобед.
Всъщност слънцето бе залязло преди няколко минути, но тъй като небето все още розовееше от светлината му, Криш реши, че времевото изискване е било спазено. Посегна да си откъсне ябълка, но и най-ниската от тях бе недостъпна за него. Протегна обгърналия кристал корен, който му служеше за жезъл. Дървото само приведе клон, сякаш разполагаше със съзнание и отърси един плод в ръката му. Джуджето замислено подуши ябълката, преди да отхапе, преценявайки вкуса й по начина, по който някой познавач би опитал хубаво вино. Накрая Криш обяви теста за издръжливост за издържан.