— Както желаете — отвърна тя.
Генерал Тригора прехапа език и отвори вратата на кабинета. Прекосявайки тронната зала, погледна към краля още веднъж. Погледът на възрастния мъж, разбиращ взор на поражение, за кратко срещна нейния. Тригора изви очи. Предстоеше й задача. Колкото и трудна, колкото и погрешна, трябваше да я изпълни. Неин дълг беше да успее. И щеше да го стори.
На следващия ден Миранда последва нормалната си рутина. Дийкън, закусвайки с нея, бе развълнуван да узнае, че Калипсо възнамерява да включи и него в обучението. За известно време говори разпалено какви сиви магии можел да й преподаде, които щели перфектно да се смесят с водните. Ентусиазмът му бе заразен, така че по времето, когато двамата се отправяха към езерото, девойката бе повече развълнувана от нещата, които той щеше да й предаде, отколкото от плануваното от Калипсо.
Ала Мин беше на друго мнение. Не беше глупава и когато стана ясно, че отново са се отправили към проклетото езеро, тя скочи пред тях, разпервайки криле, за да запречи пътя им.
— Какво става? — попита Дийкън.
— Откакто преминахме водопада, мрази водата. Опитва се да ме спаси от нея.
— О! Доста благородно, макар и заблудено. Наистина няма от какво да се притесняваш. Не може да те нарани, ако не й позволиш — каза Дийкън, насочвайки последния си коментар към дракончето.
— Смятам, че тя се опитва да направи точно това. Няма да позволи на водата да ме нарани — рече Миранда.
— М-да. Тогава нека посетим Лейн! — изрече Дийкън със странен тон и смигване.
Двамата закрачиха към колибата на малтропа. Мин ги последва няколко крачки, но спря.
— Хайде! Да му идем на гости. Обещавам, няма да се бием — каза Миранда.
Дракончето погледна въпросително към приятелката си. Сетне се обърна към мястото, където тя и Дийкън бяха стояли. Подуши любопитно.
— Ела! — прикани я Дийкън.
Мин замахна към празното място с опашката си. Тя изплющя, очевидно ударила нещо. Невидимостта, както и двете илюзии, изчезнаха. Дийкън болезнено подскачаше на един крак, а Миранда се смееше.
— Хитро малко създание. Всяко друго животно би последвало илюзиите. Добре ще е да помисля за прикриване на истинската миризма и създаване на мнима. Трябва да ти благодаря за демонстрацията на слабостите в метода ми — рече младежът.
С известни усилия, тримата стигнаха до езерото. Миранда стори всичко по силите си, за да увери Мин, че водата е безопасна.
— Позволи ми да демонстрирам! — рече Дийкън.
Нагази във водата, потъвайки до пояс. Мин наблюдаваше внимателно.
— Видя ли? Нищо ми няма! — каза младежът.
— Мин, гледай мен. Обещавам ти, че нищо лошо няма да се случи. Когато вляза във водата и се убедиш, че е безопасно, ти също може да дойдеш. Тогава ще знаеш, че няма от какво да се страхуваш и вече няма да имаме този проблем — каза Миранда.
С най-голямо колебание, Мин пристъпи настрана, за да позволи на приятелката си да нагази до Дийкън. Миранда бе поохладена, но остана невредима. Когато минаха още няколко мига, в които нищо не последва, Мин започна да се приближава предпазливо до водата. Докосна повърхността и отскочи назад от внезапния студ. След като отново насъбра кураж, доближи ръба на езерото и потопи лапа. Едва бе разкъсала повърхността, когато Миранда и Дийкън внезапно изчезнаха под водата.
Мин отскочи назад. Когато приятелите й не се появиха, тя се паникьоса, издигайки се във въздуха, плъзвайки се над езерото. Виждаше двамата човеци да плуват край дълбината, влачени от вчерашната русалка. Когато достигнаха средата, водното създание докосна медальона си и двамата се отпуснаха на дъното.
— Защо направи това?! — смъмри я Миранда.
— Вие просто си стояхте във водата. Дневната светлина е ограничена, трябва да се възползваме пълноценно от нея — рече Калипсо.
— Но Мин бе започнала да се убеждава, че водата е безопасна. Дръпвайки ни така, можеше да си морско чудовище. Обещах й, че нищо няма да се случи! — каза девойката.
— Според мен тя знае, че всичко е наред. Погледни! — изрече русалката, сочейки към повърхността.
Миранда вдигна глава. През гънещата се вода видяха Мин да се рее над езерото, гледайки надолу с копнеж.
— Да му се не види. Картофите ми! — рече Дийкън, осъзнавайки твърде късно, че двете донесени като награда за добро поведение грудки се носят към повърхността.