Мин ловко ги сграбчи.
— Не си си ги заслужила! — викна той подире й.
— По някое време ще се умори и ще кацне. Сега, преди да се потопим в обучение, смятам, че е крайно време да поговорим. Ученето на магия е прекрасен начин за оползотворяване на деня, но добрият разговор е храна за душата. Открила съм, че след оживен бъбреж се чувствам далеч по-подготвена да заклинавам, убедена съм, че и вие ще се присъедините към мнението ми. Е, откъде ще започнем? Имаш ли някакви въпроси към мен? — запита Калипсо.
— Чудех се… — заговори Миранда, поглеждайки разтревожено към Мин, която тъкмо прехвърчаше отново.
— Да, какво? — подкани я русалката.
— Как точно си се озовала тук? Зная, че останалите или са били родени в селото, или са влезли през пещерата. Ти не би могла.
— Не бих? Несъмнено знаеш, че въпросната пещера е наводнена през по-голямата част на годината. Докато се източва, част от водата намира пътя си до началото на пещерата под формата на поток. Повечето вода преминава през лабиринт от тунели и пещери, които целогодишно са наводнени. Поне една такава пещера е свързана с океана откъм земната страна на изключително коварна скална формация, прорязваща почти целия бряг.
Изследвах въпросната пещера и попаднах в тогава наводнената главна част. Проходът не остана потопен достатъчно дълго, за да намеря обратния път. Докато водата се оттичаше, бях принудена да се отдалечавам все повече и повече, докато не попаднах в загладения вир под водопада. За своя изненада се намерих в това прекрасно малко езеро и оттогава живея щастливо тук. Не мога да кажа, че не ми липсват останалите от водния народ, но за нищо не бих разменила наученото и видяното тук.
— Наистина? Удивително! — рече Миранда.
— О, но само аз говоря. Собствения си глас мога да чуя по всяко време. Нека чуем за теб — каза Калипсо.
Миранда разказа живота си вероятно за стотен път от пристигането. Дийкън постоянно посягаше към книгата си, за да открие бележките си върху темата. Дори и под водата я държеше наблизо, създавайки половин дузина заклинания, които да я предпазят. Когато историята достигна до пристигането на Миранда в селото, Дийкън говореше повече от нея, толкова развълнуван беше. И още по-добре. Девойката не можеше да разказва за постиженията си, без да се почувства като самохвалка. Дийкън приключи с подробно описание на инцидента с Черупката.
— Черупката. Страховит лудак. Ела, Миранда! Да видим този белег.
Момичето показа тънкия бял белег, поставил начало на нелепото й пътуване.
— Ах! Да! Точно както си го представях. Изчистен, елегантен. Дело на духовете — или на боговете. Кажи, Дийкън, знаем ли какво означава, че момичето носи белега, а не е било родено с него?
— В последните предсказания на Черупката има редица фрази, които изглежда загатват за това — рече Дийкън, отваряйки на привидно произволна страница. — Да, ето. „Белег двойно плът и избелял принадлежи на дърводелеца“, „Щемпел от бяло краси онуй, що всеки ще види“. Такива неща.
— Разбирам… е, със сигурност това изяснява нещата! — изръмжа Калипсо. — Честно, духовете биха могли да бъдат по-конкретни в съобщенията си. Ако наистина искаха да знаем какво казват, щяха да го изричат по-ясно. Е, без значение какво означава белегът, най-добре да сме сигурни, че ще развиеш пълния си потенциал. Да започнем урока! — реши Калипсо.
Заформилата се вчера рутина щеше да направи следващите две седмици най-приятното време от пристигането на Миранда. Като се изключи това, че трябваше буквално да моли Мин за разрешение да се потопи, както и неизбежните номера, погаждани от Калипсо, девойката си прекара възхитително. В ранните уроци Дийкън и Калипсо участваха по равно. Но с напредването на дните русалката позволи на Дийкън да прави каквото си иска, а тя предпочете да гледа и да се намесва на удачните места.
Всеки урок приключваше край ръба на езерото, където младежът се проявяваше. Учеше я да повдига водата, като я изпъва с енергия по начина, по който би плъзнала ръката си в ръкавица. Постепенно девойката установи, че е в състояние да оформя повдигнатата вода в различни форми. Всеки ден, разбира се, приключваше с уроците й при Лейн, които продължаваха да стават по-предизвикателни и объркващи с всяка безплодна битка, но дори и тренировките не бяха изцяло неприятни. Поне й доказваха, че може да удържа атаките на опитен боец, който по това време не я щадеше особено.