Краят на втората седмица указваше началото на уроци, които щяха да бъдат проведени изцяло на сушата, тъй като Миранда щеше да прави обратното на упражняваното преди. Наместо да извлича въздух от водата, сега трябваше да извлича вода от въздуха. Това й създаваше големи проблеми. Калипсо стоеше на брега, напътствайки я и използвайки Дийкън за свои ръце.
— Не разбирам защо не си създадеш временен чифт крака. Така постъпваше с останалите си ученици — каза Дийкън.
— Да, но по моя преценка това е по-лесно. Не, не, Миранда, не така. Трябва да приведеш тояжката по-ниско, за да може енергията да се лее по-плавно. Дийкън, покажи й.
— Тя е права, нужно е да е по-ниско, а другата ти ръка трябва да е повдигната. Остави място за кълбото вода. По-късно ще можеш да й придадеш каквато пожелаеш форма, но точно сега трябва да се съсредоточаваш върху магията, не върху нужната ти енергия — каза младежът.
— Мога да й кажа. Помолих те да й покажеш! — рече русалката.
Дийкън стоеше до Миранда и насочваше ръцете й. Направо се тресеше, когато я докосваше, бързо отдръпвайки крайници, когато захватът на девойката бе правилен.
— Ето… приблизително така трябва да бъдат — рече той, запъвайки се и изглеждайки леко задъхан.
За пръв път, откакто го познаваше, Дийкън не демонстрираше красноречие. Беше се изчервил. Миранда усети, че и по нейните страни е плъзнала лека червенина. Калипсо забеляза и се ухили. Момичето отново опита заклинанието, но откри, че се затруднява. Русалката промени лицето си в усмивка и направи знак на Дийкън. Когато младежът се приближи до нея, тя прошепна нещо в ухото му.
— Но защо? — отвърна той.
— Е, съгласен си, не е ли така? — рече Калипсо.
— Разбира се, но не мога да си представя, че тя вече не знае.
— Не мислиш ли, че най-добре да си сигурен?
— Предполагам — каза младежът, обръщайки се към Миранда. — Миранда, очарователна си.
Девойката усети топлина да изпълва лицето й.
— Благодаря ти! — отвърна тя.
— О, няма за какво да ми благодариш. Просто казвам истината. Наистина не разбирам защо Калипсо смяташе, че бе нужно да го казвам.
Русалката се засмя.
— Имаш дълбоки познания в множество области, Дийкън, но все още има какво да научиш. Достатъчно за днес. Разполагаме с предостатъчно време, за да усвоиш магията.
— О, не! Едва тази сутрин се сетих. Може да не разполагаме с толкова време — каза Дийкън.
— Че защо? — запита Калипсо.
— На първия ден от този месец имаше пълнолуние — рече той.
— Така ли? Не съм обърнала внимание. Колко вълнуващо.
— Какво искаш да кажеш? Какво общо има това? — пожела да узнае Миранда.
— Ще има друга луна преди края на месеца. Синя луна! — каза Калипсо.
Дийкън заговори в отговор на питащия поглед на девойката:
— Споменавал съм за това и преди. Трябва да съм. Нощ, в която мистичните енергии са най-силни. Магични дела, невъзможни по друго време, са постижими, когато луната е във връхната си точка в тази нощ. Традиция е тогава да призоваваме същество, описано подробно в пророчеството. Създадено е от самите елементи, със сигурност едно от Избраните. Представлява единственото изключение от правилото ни за призоваване. Но не ще се появи, освен ако използваната за призоваването му сила не е повлияна от силата на друг Избран.
Още от съществуването на това място въпросната церемония служи като тест за присъствието на някой от Избраните сред нас. Би било престъпление да не участваш в церемонията! — каза Дийкън.
— А дотогава трябва да бъда елементален майстор, ако искам да взема участие — припомни си Миранда.
— Именно. Ще трябва да приключиш обучението си с мен и да преминеш последния си изпит към края на следващата седмица. Наистина ще трябва да побързаме. Проклятие. Най-сетне получавам обучаема с характер, а трябва да я претупам по-бързо от всички досега. Някой там горе си играе с мен! — каза Калипсо. — Както и да е. Миранда, тази нощ си почини по-добре от обичайното. Утре ще работим по-интензивно. Наслаждавай се. Дийкън, би ли поостанал? Трябва да обсъдя нещо с теб.
Миранда се отправи към дома си, а младежът остана.
— Какво искаш да обсъждаме? — запита той.
— Търпение… — каза Калипсо, чакайки Миранда да се отдалечи достатъчно. Когато със сигурност можеха да разговарят нечути, русалката продължи. — Ти я харесваш. Не само като колега.