— Издържиш ли изпитанието, ще бъдеш вписана в бялата книга. Тестът приключва, когато и последното зрънце пясък се върне откъдето е дошло — или когато името ти бъде вписано. Имаш ли някакви въпроси?
— Как бих могла да ти се противопоставя? Ти си много могъща. А аз едва започнах обучението си.
— Постигнала си майсторско ниво в елементалните изкуства. Това е предостатъчно. Що се отнася до мощта, тук си не по-малко могъща от мен. Стига да знаеш дадено заклинание, ще можеш да го направиш мигновено и без усилия. На изпитание биват подлагани единствено знанията и изобретателността ти. Почни.
— Но аз… — поде момичето.
Думите на Миранда бяха прекъснати от странно усещане, когато стаята и всичко, което я изпълваше, привидно нарасна многократно. Второ странно усещане я обгърна, докато биваше вдигната във въздуха от някаква невидима сила и захвърлена в червена течност. Тя започна да щипе очите й, а когато девойката изплува и се огледа, огромната зала изглеждаше замъглена и изкривена. Бяха я смалили и потопили във винена бутилка! Тапата сама скочи и запуши отвора, а Азриел вече прекосяваше краткото разстояние към пиедестала, понесла писалка в ръка.
Миранда съсредоточи силата си в заобикалящия я въздух. Той тутакси се завихри, изблъсквайки тапата с такава сила, че бутилката падна. След като се олюля сред винените вълни, девойката пролази през гърлото. Трябваше да намери място, където да се скрие за достатъчно дълго, за да развали магията. Дийкън още не я бе научил как.
Затича по масата, приклякайки зад сгъната салфетка. Умът й бързо проучи тялото, бързо напипвайки необичайната магия, обвита около нея. Подготвяше се да използва собствената си сила срещу нея, когато отгоре й се спусна сянка.
Поглеждайки към източника й, видя силуета на котка. Чисто черна, с хвърлящи бели огънчета очи. Миранда се опита да побегне, но животното болезнено я перна с лапа и я притисна към земята. В миг котката се превърна в камък, а Азриел се появи край масата и отново се отправи към книгата. Момичето приключи работата си по развалянето на смаляващото заклинание, възвръщайки си естествената големина достатъчно бързо, за да отхвърли каменната котка, както и да разчисти голяма част от масата, върху която лежеше.
— Трябва ли да правиш толкова боклук? — оплака се Азриел, обръщайки се да види как Миранда изтърчава от залата и поема по един от коридорите.
Девойката се намери в дълъг коридор, от двете страни, на който имаше множество врати. Започнаха да се затръшват една след друга. Момичето успя да се хвърли през прага, приютил отвеждащо нагоре стълбище. Изкачи се. Озова се в нов коридор и бързо влезе в най-близката стая. Спалня с тесен прозорец и елегантна мебелировка. Азриел не можеше да е излязла толкова бързо от залата. С малко късмет може би тя все още си мислеше, че Миранда е заловена в първия коридор.
— Страхувам се, че не е така — изрече втори глас в главата й.
Вратата се затръшна и се заключи. Миранда се замъчи да я отвори, но тежката дървена преграда не помръдваше. Глупаво щеше да е да търси ключ. Мислейки трескаво, девойката се сети за една от магиите на Дийкън. Досега заклинанието за фини манипулации бе представлявало тромава и неудобна процедура, но може би тук нещата щяха да са различни. Насочи съзнанието си към ключалката, въздействайки директно на отделните елементи. След няколко мига се разнесе приятно щракване и вратата се отвори.
Отдъхвайки, девойката се опита да напусне стаята. Едва бе успяла да отвори вратата наполовина, когато тя отново се затръшна, блъсвайки я назад. Пред очите й дървото се промени в тежка желязна тъмнична порта, а ключалката изчезна. Скоро вратата представляваше решетеста част от стената. Нямаше как да бъде отворена. Миранда пропълзя през прозореца, озовавайки се на тесния перваз. Зад нея прозорецът се затвори, както и съседния.
— Пленена на перваза? Това също е залавяне! — отекна гласът на Азриел в мислите й.
Умът на Миранда отново заработи трескаво. Прерови съзнанието си в търсене на чуждо присъствие. Откривайки го, девойката го изтласка. Така Азриел бе чела мислите й. Сега магьосницата нямаше да е толкова сигурна в местоположението й. Решила този проблем, Миранда насочи усилията си към измъкването от перваза. Решението бе очевидно, но неприятно. Без да се помайва, девойката скочи в ледената вода на крепостния ров. Изплува и си пое дълбоко дъх, виждайки усмихнатото лице на Азриел да наднича от подвижния мост.