Сенчестият силует на Азриел приближаваше входа. Миранда отчаяно задърпа притиснатия плат, докато не го разкъса. Първо подпали отново моста. Тутакси дим, огън и пушек закриха външния свят, правейки съзирането му невъзможно за някой, все още намираш се вътре в замъка. Спечелила малко време, девойката огледа хоризонта. Недалеч от нея имаше малка дъбрава. Създаде вятър, който да разклати клоните, молейки се идеята й да се окаже успешна.
Азриел прекоси непокътната пламналия мост. Достигна другата страна на рова миг преди обгорената дървена врата да падне във водата. Невидима сила накара екзаминаторката да потръпне. Обръщайки се да погледне през виещата се над крепостния ров пара, тя видя, че първите пет минути бяха изминали. Пясъчният часовник се извъртя сам, този път без гравитационните промени, обикновено съпътстващи промяната на позицията му. Целта на теста бе изпитване върху колкото се може повече ситуации, не върху една и съща.
С подновена от наближаващия край решителност, Азриел отново се обърна към полето. Миранда не си бе губила времето. Бе успяла да изтръгне семената от дърветата и храстите и да създаде същинска гора, в която да се скрие. Твърде гъста беше, а момичето все още не допускаше заклинанието й за намиране.
— Умно момиче, но жертвата може да бъде проследена по много начини! — каза екзаминаторката.
Започна да се прокрадва напред, приела формата на мастиленочерен вълк с познатия бял пламък в очите. Въздухът бе пропит с миризмата на жертвата й. Докато я следваше, околните дървета изсъхваха и умираха.
Далеч напред, Миранда крачеше — невидяна, но не и ненадушена — през гъстия лес, който лично бе създала. Много малко слънце се процеждаше между листата, което я караше да се чувства още по-добре. Мина минута, сетне още една. Появиха се първите наченки на успокоение. Но въпросното чувство изчезна бързо, когато долови тихото шумолене на тревата под крака, които не бяха нейните. Тя се огледа, опитвайки се да съзре преследвачката си, но Азриел накара слънцето да се спусне под хоризонта, заменяйки го с луна, която едва имаше силата да хвърли няколко пестеливи лъча върху гъстия балдахин от листа. Миранда тихо се покачи на близкото дърво.
В една лунно петно на земята зърна стрелването на черен вълчи силует и осъзна как е била намерена. Създаде вятър зад екзаминаторката, който да отнесе миризмата, но беше твърде късно. Клоните на дървото се затвориха около нея като клетка. Луната засия по-ярко, осветявайки образувалата се просека към замъка.
Нещо, движещо се бързо, изхвърча през далечния праг и се понесе към тях. Пиедесталът, перото и книгата бяха прикрепени здраво към него. Когато достигна Азриел, екзаминаторката си възвърна облика. Миранда започна да извлича топлината от клоните. Те започнаха да пукат и да се отлюспват, тъй като студът ги правеше чупливи. Отчаяното момиче удари окрехкавелите клони. Те поддадоха далеч по-лесно и по-внезапно от очакваното. Всички клони, следвани от голяма част от ствола, се натрошиха на големи, студени късове.
Миранда се приземи сред парчетиите и се изправи на крака. По-голямата част от дървото бе паднала върху Азриел и пиедестала. Изпод купчината пулсираше могъща аура. Ако някога нечия ярост можеше да бъде почувствана, то този случай бе именно такъв. Миранда побягна, ужасена какво може да последва. След няколко мига Азриел избухна изпод камарата. Небето придоби кървавочервен цвят, сиянието му обгърнало всичко.
— Никой… никой… не е посмял да ме напада! Малка вещица. Това вече не е игра! — прогърмя гласът й, докато тя се носеше високо над дърветата.
Махна с ръка и те се пръснаха с такава сила, че някои бяха изтръгнати от корените. Мощната енергия повали Миранда на земята. Земята под нея започна да се тресе. Огромна зев цепна твърдта — пролуката бе достатъчно голяма, та да поглъща цели дървета. Миранда се вкопчи за ръба, но внезапно бе издигната във въздуха. Съпротивляваше се на сграбчилата я сила, но хватката й не можеше да бъде разкъсана. Земята под нея засия почти с жежкава вялост.
— Какво си намислила? — викна Миранда.
В отговор, кипящата твърд се завихри около нея. Горещината стана непоносима, когато девойката се намери насред течния камък. Когато той застина, отговорът стана очевиден. Азриел имаше доволно изражение. Миранда бе отпусната върху все още горещия под на стъкления си затвор.
— А сега да отбележа успеха си! — рече екзаминаторката. Потапяйки върха на перото в мастилницата, магьосницата го допря до страницата. Или поне се опита. Писалката потъна в книгата. Азриел стисна юмрук и прогони илюзията.