Звуците се усилваха и от двете страни, земята се тресеше с всеки удар. Мирандиното объркване преля в страх, когато отговорът й се изясни. Пещерата си имаше обитател — но не кой, а какво — а имаше и посетител, който далеч не беше човек. Миранда се изправи на крака и се втурна към входа. Неравният под я забави. Преди да е прекосила и половината разстояние, първият от зверовете се появи.
За пръв път виждаше дракон. Ако не бе толкова ужасена, със сигурност щеше да се възхити на гледката. Създанието бе огромно — от муцуната до върха на опашката като нищо можеше да има десет крачки. Здравият, виещ се врат бе увенчан с влечугоподобна глава, която можеше да погълне девойката на една хапка. Големи кехлибарени люспи покриваха долната част на създанието от върха на брадичката до края на змийската му опашка. Люспите върху останалото му туловище бяха червени, по-големи от ръцете й. Лазеше на четири крака. Предните му лапи, свършващи в ноктеста карикатура на човешки ръце, се движеха безпроблемно по скалистия под. Мощните задни крака изтласкваха животното напред с ужасяваща плавност и грация, изглеждащи несвойствени за толкова огромен звяр.
Миранда се извъртя, за да побегне в обратна посока, вероятно да подири някоя ниша, където да се скрие. Посрещна я не по-малко страховита гледка. От мрака изникваше втори дракон. По-малък от първия, с по-изящни, деликатни черти, което я наведе на мисълта, че вероятно бе женски. Вторият дракон също бе червен, коремът му бе жълт, промъкваше се разгневено към нашественика. Само след миг щяха да се сблъскат.
Обзета от паника, Миранда се притисна към стената, страхувайки се да откъсне очи от гледката дори и за миг. Тропотът на масивните стъпки стана оглушителен, дори и дишането на създанията допринесе за гърмежа. Вероятно заради треперенето на пода, неравността му или страха й, девойката загуби равновесие в същия миг, в който драконите се сблъскаха. Остра болка в тила я замая и Миранда падна на земята. Страховитият сблъсък се задържа в полезрението й още няколко мига, преди да потъне в мрак.
Минаха часове преди бавно да дойде в съзнание. Усети пулсираща болка в главата си и тежест върху гърдите. Вероятно почти се бе спуснала вечер, тъй като входът на пещерата бе обгърнат в сянка и Миранда се намираше сред почти пълен мрак. Опита се да повдигне лявата си ръка, но установи, че нещо й пречи. Лек опит да си послужи с десницата веднага припомни за болезненото й състояние. Успя да измъкне левицата си изпод каквото я притискаше. Първата й работа бе да опипа главата си, която сякаш щеше да се пръсне.
Доволна от наличието единствено на цицина и липсата на кръв, девойката се зае да използва свободния си крайник, за да определи притискащата гърдите й тежест. Бе гладка и твърда, наподобяваща камък или парче дърво. И също бе голяма. Дебела колкото бедрото й и приблизително със същата форма. Дали не бе паднал къс скала от тавана? Не, не тежеше като камък. Повърхността бе покрита с малки, припокриващи се цепнатини. Докато прокарваше пръсти, усети нещото да се раздвижва. Протегна се към пръстите й и се отпусна тежко. Движението бе приключено с повей топъл въздух, облял лицето й.
Миранда затаи дъх, а сърцето й затупа бясно. Сега си спомни къде е. Намираше се в драконово леговище, което оставяше много малко съмнение относно характера на лежащото връз нея. Неволно започна да трепери от страх. Създанието изглежда нямаше нищо против, тъй като дълбокото, ритмично дишане върху лицето й указа унасянето му.
Със здравата си ръка Миранда пристъпи към задачата да се измъкне от опасното положение. Плъзна я под драконовата глава, намирайки я достатъчно лека, за да я повдигне. Бавно и колкото се може по-плавно се опита да отпусне главата на животното на пода. След безкрайна поредица притеснители моменти успя, без да го събуди. Девойката се претърколи с все раницата, която още стоеше на гърба й, удряйки нараненото си рамо. Болката бе нетърпима, но Миранда съумя да запази тишина. Още няколко движения я изправиха на крака, като сърцето й биеше все така ускорено.
Девойката хвърли поглед към мястото, където бе лежала, само за да открие, че достигащите дотук слаби лъчи на слънцето осветяват празен под. Паникьосаното й търсене приключи при усещането нещо да се отрива в десницата й. Миранда се сепна, дръпна ръката си и трескаво се огледа. До нея, приседнал на задни лапи, стоеше малък дракон и я гледаше. Миранда застина. Създанието бе не повече от една пета от размера на видените преди това — може би с големината на едро куче — но реши ли, със сигурност можеше да я сведе до кървава пихтия за секунди.