Сиянието на факлата разкри ужасна картина. Съдържанието на сходна с нейната раница бе пръснато по пода. Край стената лежаха овъглените останки на човешки скелет. Миранда потръпна при вида му. Проблясък привлече вниманието й към торба до отсрещната стена. Тя бе разкъсана, избълвала част от съдържанието си върху пода. Сребърни монети.
— Това не вещае нищо добро! — отбеляза тя, сърцето й биейки толкова силно, че едва не чуваше ехото му. — Поне знаем какво се е случило с Ранкин. В крайна сметка не е избягал.
Още минута крачене я отведе до търсеното от нея, едновременно изпълващо я и със страх. Но откритото не отговаряше на очакванията й. Подът бе почернял от кръв, купчина златни предмети се издигаха пред нея. Черупките на половин дузина драконови яйца лежаха сред златни кани, жезли и монети. Яйченото съдържание не бе получило шанс да живее. Само едно яйце бе празно. Очите на Миранда се наляха със сълзи, когато светлината й попадна върху вярната майка. Тя лежеше, разранена жестоко, увита около яйцето, от което младото драконче се бе излюпило само преди часове. Вече не помръдваше, загинала от раните си, след като бе прогонила нашественика.
Сълзите се стичаха по бузите на девойката. Преди часове създанието й бе изглеждало чудовище, но сега представляваше паднала героиня. Домът й бе нападнат, семейството й бе избито, бе дала дори и живота си — всичко това в името на скъпоценния дар, който сега оглеждаше трагедията с невинните очи на новородено. Новоизлюпеното бе твърде малко, за да разбере гледката пред себе си, но Миранда усети тъга у него, сякаш то знаеше за случилото се. Тя се обърна към дракончето, очите й все още насълзени.
— Ти си сираче, също като мен — каза Миранда, коленичейки, за да се изравнят очите им. — Ако двамата споделяме същата орис, то нека я споделяме заедно. Зная колко празен може да бъде светът, когато си сама.
Остави факлата и прегърна дракончето. То изглеждаше поласкано от вниманието, без значение какво го бе предизвикало. Сетне девойката взе отново факлата, обърса сълзи и пое към изхода, следвана от животинчето. Изобщо и не й мина през ума да вземе нещо от струпаното в леговището съкровище. За нея то бе монумент на направената саможертва и нямаше намерение да го скверни. Пък и именно с обир на мъртъвци бе започнала цялата тази бъркотия…
На изхода на пещерата я очакваше залез. Очевидно принудилата я да се подслони вътре буря се бе навилняла бързо. Пренебрежително малко нов сняг бе паднал, а вятърът си оставаше постоянния бриз, хързулещ се по склоновете. Предстоящият нощен студ се долавяше ясно. Миранда забърза към най-близката група дървета, които щяха да ги заслонят от вятъра и насъбра дърва за огън.
Дракончето напускаше пещерата за пръв път. С учудване и вълнение се взираше в заобикалящия го свят. Създанието пристъпваше из снега, втурвайки се към дървета, храсти и растения, подушвайки и отново продължавайки напред. Откри следи на лос и се втурна подир миризмата, спирайки след няколко дузини крачки, за да се върне обратно при Миранда. С удивление я гледаше как приготвя огъня, борейки се със замръзналите клони.
— Би могла да помогнеш — обърна се девойката към дракончето. — Блъвни малко огън и ще мога да седна спокойно.
Създанието погледна към Миранда, сетне към дървата, накрая по посоката на някакъв звук, чут само от него.
— Не? Така си и знаех.
Когато огънят най-сетне бе запален, Миранда разстла спалния си чувал и седна върху му. Сложи раницата пред себе си и измъкна малко от осоленото месо. Бе сготвено и можеше да се яде направо, ала дори и притоплено не беше сред най-апетитните неща, камо ли студено. Набучи месото върху пръчка и я протегна над огъня. Моментално се сдоби с вниманието на дракончето. Повечето създания биха се ужасили да се приближат до пламъците, но това стоеше насред огъня, за да подуши по-добре изкусителното лакомство.
— Не, не, не! — рече Миранда.
Дракончето се обърна към нея. Миранда отдръпна месото и продължи да мъмри животното.
— Зная, че си гладна, но тази храна е моя. Горещата храна е за мен! — рече тя. — Ето, изяж това. Ще ми се да имах нещо по-добро за първото ти хранене.
Миранда измъкна друго парче месо. Дракончето го подуши, след което отвори уста за пръв път, откакто девойката го бе срещнала. Острите предни зъби и по-дребните в задната част на пастта представляваха притеснителна гледка. Почти бе забравила що за звяр й прави компания. Животното лакомо грабна месото от ръката й, един зъб леко одирайки кожата. Изгладнелият дракон погълна месото, без да го дъвче, прокарвайки език между зъбите си, за да улови някое случайно останало късче. Второ, а после и трето парче месо бяха сполетени от същата съдба, за да може ненаситното животно да остави на мира Мирандината порция. Докато девойката се хранеше, дракончето подуши раницата й, тропайки с лапа по нея. След като няколкократно бе сгълчено, животинчето спря. Седна, нетърпеливо гледайки как Миранда се храни. В мига, в който ръцете й се изпразниха, създанието се изправи, неотклонно очаквайки ново парче месо.