Безкомпромисният, аналитичен ум на Тригора се зае да разчленява новата информация. Една част задели за по-нататъшно обмисляне, друга избута на заден план. Само едно нещо бе сигурно. Въпросът вече не опираше само до дълг, а и до чест.
Първото прекъсване в удобната рутина на Миранда настъпи в края на първата седмица. Тъкмо се изкачваше по стълбите, когато пред вратата се появи посетител. Бяха минали три серии енергични почуквания, преди Уолоф да се дотътри от стола си до вратата.
— Най-сетне! — рече магьосникът, отваряйки вратата на познатия посетител. — Започвах да мисля, че върша туй безплатно.
Изскубна две торби от ръцете на младо момче, стоящо на прага. Докато Уолоф преценяваше теглото им и надничаше вътре, момчето се мъчеше да надникне вътре покрай фигурата на стареца.
— Какво си се разшавал, хлапе? — запита старецът.
— Миранда тук ли е? — попита момчето.
— Тия торби ми изглеждат нещо леки. Я обръщай джобовете!
Момчето въздъхна и последва заръката. Уолоф го претърси с ръмжене, съветвайки го да намери по-добро скривалище.
— Какво стоиш още? Заради Марна ли?
— Миранда! Дойде тук да се обучава! — рече хлапакът.
— А, да. Момичето. Легна си. Защо ти е?
— Надявах се да я видя. Всички говорят за нея. Тя собственоръчно е разнесла гласа на Подронието до ушите на всички, на нея дължим всички да говорят за нас. Убила е четирима во…
— Добре, добре. Запази си палячовските преклонения за нея. СЛЕЗ ВЕДНАГА! — изрева той.
Миранда бързо се спусна, вече узнала по трудния начин, че Уолоф никак не обича да чака.
— Тоя нехранимайко иска да говори с тебе. И внимавай. Има лепкави пръсти.
Миранда погледна към младока на прага. Нещо в него й се струваше познато. Носеше тренировъчни предпазители, подобни на онези, носени от оръженосците и чираците по време на упражнения. Калта на големи порции си бе проправила път до всяко кътче непокрита кожа. Надали бе на повече от половината й години, преливаше от характерния за тази възраст ентусиазъм. Той подаде ръка. Когато тя отвърна на жеста, хлапакът я стисна енергично и продължително.
— Уф! Внимателно. Рамото още ме боли.
— А, да, ръката. От битката. Тя ми каза! Не мога да повярвам, че те срещам! Аз съм Хенри! А ти… ти си онази! Ти си го сторила! — изтърси той.
— По-спокойно. Аз съм просто човек — увери го девойката.
— Просто човек!? Кая каза, тя ми е сестра, тя каза, че благодарение на теб непрекъснато хвърчат заповеди от върха, толкова бързо и толкова начесто, че дори не им остава време да кодират, и, и, и научаваме къде са по-висшите и какви са им имената и какво правят и откъде идват войниците, и, и, това означава, че се отварят възможности, и означава, че може да ги ударим и нанесем истински щети! А не както досега! Можем наистина да ги ударим и за целта са ни нужни всички възможни хора, а тя ми даде меч и тази страхотна броня — и всичко това е благодарение на теб! — почти на един дъх изстреля развълнуваният хлапак.
— Достатъчно, момче! Изчезвай и кажи на сестра си, че ако в алчните ти лапки попадне още късче сребро, следващия път ще искам три торби! — рече магьосникът, изтласквайки хлапето през вратата, след което я затръшна.
— Велики светни! Ама че уста! Родителите му трябва да са преоблекли някой маймуняк и да са му отрязали опашката. И какви ги дрънкотевеше? Да не би да имам за чирак знаменитост?
— Аз… изглежда съм станала нещо като извор на вдъхновение за Подронието. Официалната версия е, че съм откраднала артефакт от армията и съм убила четиримата войници, изпратени да го приберат. Това е предизвикало суматоха на висшите нива и явно предоставя на Кая и хората й възможност да атакуват.
— Да разбирам ли от тона ти, че не съответстваш на предоставената ти роля?
Тя бавно поклати глава.
— Не съм ги убила. Само станах свидетелка на смъртта им, дори и това ми дойде в повече. Не съм крала артефакта. Намерих го при един труп и реших, че бих могла да го продам. Изобщо не съм искала да се стига до това.
— И колко души знаят истината? — попита Уолоф.
— Само Кая, Тус, ти и онзи, който наистина ги уби.
— И така да си остане. Ако казаното от теб е правда, попаднала си на нещо, което най-сетне е изправило тази група на крака. Следователно в интерес на всички е вдъхновените от теб да продължат да вярват в казаното им — рече той с глас, който съдържаше само искреност.