— Наистина ли вярваш в каузата? — запита тя.
— Ни най-малко. Откровено вярвам, че Кая и всичките й възвишености при първа възможност ще бъдат премазани от който и да е военен отряд. Но на войната с Тресор трябва да бъде сложен край. Тъжната истина е следната — безцелните, неудачни действия на Подронието са единствените стъпки към някакво подобие на мир от години.
— Правят се постъпки за мир. Непрекъснато чувам за такива мисии, потискани от юга.
— Да, непрекъснато чуваш за тези неща, защото това изплюва пропагандната машина. Не се залъгвай, девойче! В това има толкова истина, колкото в историите на Кая за теб. Прекарах много години в пряка служба на множество от сановниците, които точно в този момент кършат ръце и се чудят какво да правят с теб. Нито веднъж през всички онези години не съм чул за изпращането на макар и едничка мирна делегация. А пристъпиш ли сред обикновените хора, навсякъде чуваш как всички говорят за последния дипломат, убит на масата за мирни преговори.
Истината е, че това е война без дипломати. Война без преговори. Такава рат може да приключи само с унищожение. И по-лошо, решенията на мъжете и жените, ръководещи този съюз, изглеждат твърдо решени да постигнат патова ситуация. Бях освободен от поста си, когато бе решено, че е по-лесно да се замени паднал войник, вместо да бъде излекуван. Ей богу, осъзнаваш ли, че вече е незаконно да се практикува бяла магия върху неслужещи в Съглашенската армия? Дори клириците и клетите варящи еликсири алхимици биват преследвани. Казват, че по този начин най-нуждаещите се получавали лечение първи, обаче не мога да посоча и един от събратята си лечители, присъствал на предната линия на бойното поле. Сега дори и магическите школи биват притискани да изоставят и малкото бяла магия, която преподават!
— Но защо? — ахна Миранда.
— Зная колкото и ти. Доколкото мога да преценя, опитват се да лишат Подронието от възможност да се лекуват. Каквато и да е била причината, мерките вече са в сила. И целителното изкуство почти е изчезнало от земята ни. Изглежда водачите ни са решени да постигнат разруха — и твърде вероятно е тъкмо това да ни очаква. Осъзнавайки това, си поставих за цел да ускоря настъпването на този край, та от пепелта на земята ни да изникне нещо по-добро.
— Не мога да повярвам… всичко, което съм чувала — конференциите… срещите… предателствата! — вцепенено изрече Миранда.
— Измислици. Единствените северняци, които тресорците са срещали от десетилетия, са онези, с които кръстосват мечове.
— Но защо? Защо? — успя да промълви тя, все още шокирана от чутото.
— Гордост, упоритост, чест, глупост? Избери си, без значение е! Резултатът е идентичен.
Тонът и поведението му бяха на човек, примирил се много отдавна с тези истини. За пръв път Миранда започна да разбира суровото му отношение. Как можеше някой, узнал всичко това, да се държи по друг начин? Уолоф се усмихна широко, зървайки изражението на болезнено разбиране върху лика й.
— Съжалявам, че ти разбих мечтите, девойче, но истината е важна. Уви, мъдростта и щастието са стари врази — където се навърта единият, от другия няма и следа. Най-добре се връщай в стаята си. Днес научи повече, отколкото възнамерявах да ти преподам.
Миранда се отправи нагоре, а наученото днес й донесе прилив на болка и тъга. Колкото и да бе мразила войната, винаги бе смятала, че всеобщото желание е да й бъде сложен край. Уолоф бе прав. Нямаше причина, която да оправдае изоставянето на надеждата за мира. Ами хората от Тресор? Бяха ли отправяли предложения за мир, останали нечути от несклонните уши на севера? Толкова много въпроси, а никакви отговори.
Миранда бе толкова разстроена от новонаученото, че дори не обърна внимание на промъкващата се по традиция Мин. Животинката нямаше как да разбере защо Миранда е толкова разстроена, но безпогрешно разбра състоянието й. Покатери се на леглото до девойката и се взря в очите й. Сълза на мъка и гняв се стичаше по бузата й. Мин я подуши, решавайки тутакси, че не я харесва. Отпусна глава върху рамото на Миранда. Двете не помръднаха дълго след като денят приключи прилива си в нощ. Дойде и сънят, но бе неспокоен и насечен, без да влее нови сили и предложи интересни сънища. От последното поне имаше полза, тъй като неизменно изпълващите съня й изображения на чернота и пустош щяха да се окажат прекалено много за разстроената девойка.
Едва приближаващите стъпки на Уолоф, накарали Мин да напусне, прекъснаха наподобяващото транс състояние, предизвикано от мъката.