— Отлично. Това е всичко за днес! — рече магьосникът.
— Почакай! Какво стана? — попита тя, опитвайки се да се изправи. Замаяността я принуди да се отпусне обратно.
— Направи заклинанието, заклинанието проработи — отвърна Уолоф, раздразнен от нуждата да обяснява очевидното.
— Но ръката ми не е излекувана.
— Не. Заклинанието целеше само да премахне инфекцията, която влошаваше раната. Самото лекуващо заклинание е различно. С него ще започнем утре. То е значително по-дълго и съдържа някои руни, които още не си научила. Ако си се възстановила достатъчно по времето, когато приготвя вечеря, можем да поработим още тази вечер.
— Вечеря… искаш да кажеш, че не очакваш аз да я приготвя? — рече Миранда.
— Колкото и забавно би било да те видя как търчиш в пламъци, след като си паднала по лице в огъня, не съм в настроение да разчиствам. Почини си. Когато си в състояние да слезеш по стълбите, ще откриеш долу част от снощната вечеря.
Младата жена послуша съвета му, макар че не се нуждаеше да бъде напътствана. Бе късен следобед, но като нищо можеше да бъде и полунощ. Щом Уолоф излезе, Миранда се довлече до леглото и се строполи отгоре му. Това бе най-странната умора, която някога бе изпитвала. Тялото й се чувстваше наред. Нито измъчено, нито уморено. В действителност, за пръв път от седмици насам не чувстваше никаква болка. А пък не можеше да помръдне. Сякаш й липсваше сила на волята, за да заповяда на мускулите си.
Може би по тази причина тъй желаният сън не идваше. Съзнанието копнееше за него, но тялото нехаеше. Няколко часа лежа замаяна, напълно будна, но с изтощен ум. Накрая, по-скоро от скука, отколкото отпочинала, Миранда отвори очи сред потъмнялата стая. Нощта трябва да се бе спуснала съвсем неотдавна, тъй като небето имаше лека розовина край върховете на планините. Зачуди се, докато надничаше навън, къде бе Мин. Не бе типично за нея да се мотае навън след залез.
— Къде ли може да е? — зачуди се на глас.
Отговорът дойде по бърз и внезапен начин. Главата на Мин внезапно увисна от прозореца. Миранда, сепната от неочакваната поява на приятелката си, се олюля назад. Дракончето се стрелна зад нея, подпирайки я с муцуна.
— Благодаря ти, Мин. Предполагам още не съм се възстановила напълно. Но се чувствам доста по-добре — рече тя, дирейки опипом леглото. Приседна отгоре му, а дракончето скочи до нея.
— Е, какво прави днес? Не само лов, надявам се. Ако ловуваш толкова дълго всеки ден, докато си тръгнем, гората ще се изпразни.
Дракончето, изпълнено с възторг от звука на гласа й, се премести от дясната й страна. Когато Миранда замлъкна, Мин погледна към дясната й ръка, подушвайки раната. На лицето й изникна изражение на объркване или любопитство, тя подуши още веднъж и погледна въпросително към Миранда.
— А, ръката ми. Да. Научих се да правя магия и тя вече се възстановява добре. Благодаря ти, че забеляза!
Мин изглеждаше доволна, сякаш миризмата на инфектираната рана бе представлявала източник на тревога, а изчезването й я бе облекчило. Промени чертите си в своята версия на усмивка и сведе глава, за да получи стандартната награда за добре свършена работа. Миранда използва подобрената си ръка, за да й предложи така желаното потупване.
— След малко ще се върна. Ти си се нахранила, но аз още не съм.
Мин се сви на леглото, гледайки как Миранда отваря вратата и внимателно се спуска по стълбите. Ако прекосяването им бе представлявало трудност преди, то почти сред пълен мрак и със замаяна глава съумяваха да предложат съвсем различно усещане. Успя да се спусне невредима и откри Уолоф да чете на светлината на огнището. На масата имаше оставена чиния, в която лежаха остатъците от печеното и купчина варени зеленчуци. Миранда се настани и започна тихо да яде.
— Стана добре — рече Уолоф.
Миранда кимна.
— Вероятно ще искаш да занесеш и на дракона си? — продължи магьосникът.
Миранда кимна отново, преди да е осъзнала думите му.
— Какво? — каза тя.
— С нея говореше, нали?
— Чул си?
— Не, но сега зная, че съм прав — отбеляза старецът.
Миранда въздъхна и преглътна мъчително.
— От колко време знаеш?
— Ако си спомняш, бях там първата сутрин, когато тя се появи. Наистина ли си мислеше, че няма да проверя дали ще се повтори? Ще откриеш, че е много трудно да заблудиш магьосник, девойче!