— Много съжалявам, но двете сме заедно още от раждането й. Не мога да я прогоня. Уверявам те, тя е много възпитана. Досега е бълвала огън само веднъж и то, защото й беше студено. Ако… — бързо започна да обяснява Миранда.
— Спокойно, девойче, не съм толкова глупав да оставя съдбата на сбирките си в ръцете на чирак. И една страница не би могла да подпалиш. Още в мига, в който видях звяра, поставих няколко заклинания. И лампа не можеш запали без няколко думи от мен.
— Тогава защо не каза по-рано?
— Такъв съм си — отбеляза Уолоф, надигайки се, за да постави книгата на масата. — Е, готова ли си за още малко учене тази вечер?
— Не съвсем.
— Срамота, защото точно това ни предстои! — рече той.
Следващите седмици донесоха много знание и малко почивка. Уолоф реши, че след като Миранда притежава необичайна сила на ума, трябва да бъде товарена повече от останалите му ученици. За седмици тя научи заклинания, отнемали месеци на другите чираци. Скоро можеше да лекува всичко от натъртване през счупвания до всякакви зарази. Магьосникът се грижеше тя да се упражнява неспирно, докато заклинанията не биваха изпипани до съвършенство.
Изненадващо, Уолоф често я отменяше в готвенето. Изглежда бе на мнението, че обучението й е от първостепенна важност. Всяка сутрин я учеше на ново заклинание — и нямаше почивка, докато то не бъдеше научено. Дните потекоха еднообразно — до едно утро след около месец. Във въпросното утро Мин се държеше странно.
Дракончето бе продължило да напуска с наближаването на утринта, обикновено събуждайки Миранда по време на процедурата. Но сега нещо бе различно. Скачайки на пода, Мин подуши въздуха, видимо разтревожена. Сетне се изправи до северния прозорец, за да улови по-добре разтревожилата я миризма. Малкият дракон бе толкова разсеян, че дори не помръдна при влизането на Уолоф.
— О, вече дори не си правим труда да се преструваме, че уважаваме правилата на стареца? — рече той.
— Нещо не е наред. Мисля, че тя подушва нещо — каза Миранда, ставайки все по-притеснена от странното поведение на Мин.
— Имаш ли някаква представа колко чувствителна е муцуната й? Тя постоянно надушва нещо — увери я магьосникът.
— И така да е — рече Миранда, напрягайки очи към хоризонта.
Звук, по-различен от останалите, звучащ недоволно, видимо разтърси Мин. Тя се изстреля от прозореца и се втурна на север със скорост, каквато Миранда никога не бе виждала малкото създание да развива. Очевидно нещо повече от глад я тласкаше да фучи сред снега. Миранда я повика, но драконът дори не се обърна.
— Крайно време беше! — каза Уолоф.
— Това не е нормално. Очевидно нещо не е наред.
— О, да, ала спането в едно легло с питомен дракон със сигурност е връх на нормалността.
Скоро Мин изчезна сред дърветата. Миранда се обърна към магьосника, който се канеше да пристъпи към днешния урок.
— Говоря сериозно. Нещо е привлякло вниманието й по начин, какъвто не бях виждала досега. Трябва да потърсим къде е отишла и подир какво — настоя тя.
— Не виждам защо… — поде старецът.
— Моля те! Ти си магьосник. Със сигурност можеш да сториш нещо, за да узнаеш! — примоли се Миранда.
Уолоф погледна към отчаяния си чирак. По принцип би бил вбесен да бъде прекъснат от свой ученик, но в очите й прочете само страх и тревога. Въздъхна объркано.
— Виждам, че няма да сме в състояние да свършим нищо, преди да сме приключили с тази мистерия.
Стисна амулета и произнесе някакви тайнствени думи. Кристалът започна да сияе.
— Виждам някого… човек — започна той, промърморвайки още няколко думи. — Повече от един.
— Кои са те? Как изглеждат?
— Не мога да ги видя. Това би изисквало заклинание за далечно виждане, а такава магия не съм правил от години. Само усещам умовете им — каза магьосникът. Следващите му коментари бяха произнесени с известна пауза между тях. — Мога да ти кажа, че имат доста силна воля. Не колкото магьосник, дори не колкото теб… Усещам, че търсят нещо. Не, намерили са го. Има гняв. Вероятно… да, битка… Сега са по-малко… още по-малко. Откритото се сражава доста сериозно.
— Би могло да е Мин! — възкликна тя.
— Да, би могло — Уолоф кимна. — Насочих магията да търси човешки съзнания. Откритото от тях не е човек.