Докато се опитваше да се овладее, осъзна същността на острия, стържещ звук, който я бе заинтригувал. Собствената й кашлица. Когато накрая се успокои и сетивата й заработиха нормално, девойката се обърна към тайнствения си помощник. Млад мъж, някъде на нейната възраст, с кафява коса и сива туника. Около рамото си бе провесил чанта. Проверяваше очите й и изричаше фрази на различни езици. Накрая нацели правилния.
— Достатъчно топло ли ти е? — запита той.
Миранда кимна:
— Къде са останалите?
— А, значи си имаш език, и то северен. Отлично, един от любимите ми. Дошлият с теб дракон спи ей там, а малтропът потърси лечение от клириците ни.
— Какво стана? — попита девойката.
— Успя да преминеш пещерата. Също така и през водопада, което може да е безпрецедентно. Ще проверя.
— Какво е това място? — Миранда се огледа. Очите й още не се бяха възстановили достатъчно, за да различи всичко.
— Такава любознателност! — отбеляза той. — Макар че след преживяното от теб, предполагам си си заслужила няколко отговора. Това е Ентуел Нум Гарастра. На северния език се превежда като… стомахът… не… търбухът на звяра.
— Какво? — момичето затаи дъх.
— О, небеса, съжалявам! Това е само име. Няма причина за страх. Ще обясня по-късно. Достатъчно е да се каже, че си открила поселището ни. Убежище на знание. Съществуваме, за да събираме, усъвършенстваме и предаваме знанието — обясни младежът.
— Не съм сигурна, че разбирам.
— Ще разбереш. Всичко с времето си! — успокои я той. — Аз съм Дийкън. А ти си…?
— Миранда.
Младежът протегна ръка. Тя я пое, но той бързо отдръпна крайник и започна да рови в торбата си.
— Студена си като мъртвец. Отлично. Протегни ръка! — заяви Дийкън, изваждайки съвършено гладък кристал с формата на яйце.
— Защо? Защо? Какво става? — запита Миранда.
— Разтвори пръсти. Временно ще променя определени физически характеристики на телесната ти тъкан, за да постигна по-ускореното установяване на подходящи топлинни нива, по-ускорено, отколкото природата би позволила по принцип — изложи объркващите си уверения той.
Докато Миранда все още се опитваше да проумее думите му, Дийкън постави кристала в дланта й. Сетне затвори пръстите й около него и постави ръце около нейната. Сияние проблесна между пръстите му, меката светлина плъзна по ръцете й към тялото. Бе съпроводено от любопитно усещане — или, по-точно, липсата на такова. Всяко място, докоснато от светлината, се възстановяваше в нормалното си състояние. Студът се превръщаше в удобство, безчувственото се връщаше към нормалност. Нямаше топлина, нямаше гъделичкане, просто моментално възвръщане към обичайното усещане. Втора нишка светлина пробяга по дрехите й, изсушавайки ги.
— Готово! — рече Дийкън. — Как се чувстваш?
Докато тя говореше, младежът измъкна дебела, подвързана с кожа книга и започна да отбелязва казаното от нея със стилус, който измъкна иззад ухото си.
— Чувствам се отлично — каза тя.
— Няма излишна топлина? А тактилните възприятия — нормални ли са? Отлично, отлично! — изрече той.
— Какво направи?
— Процедурата не е никак сложна. Липсата на разпространението й се дължи на охарактеризиращите я техники, които по принцип не са асоциирани с бяла магия. Изглеждаш уморена. Така ли е?
— Много — призна Миранда.
— Това не е сред предвижданите от мен странични ефекти. Вероятно… — поде Дийкън.
— Не смятам, че заклинанието ти има вина за това. Не съм спала повече от ден.
— О, ами да. Това представлява задоволително обяснение — рече той. — Бих могъл да ти предоставя меко легло и чисти дрехи, ако желаеш.
— Можеш? — запита девойката.
— О, да. Всички удобства! — изкикоти се Дийкън. — Последвай ме.
Тя се изправи, но се олюля замаяно. Младежът бързо протегна ръка. Отдръпвайки се от оглушителните водопади, Миранда съумя да огледа мястото, което се бе опитвала да достигне през последните няколко дни. Пред нея, сгушено в сенките на извисяващите се скали, стоеше малко селце. Къщите представляваха обикновени колиби със сламени покриви. Съвършените постройки, загърнати от розовото небе, приличаха по-скоро на картинен пейзаж, отколкото на реално място. По земята нямаше сняг. За нейна голяма изненада, чакълестата земя край водопада отстъпи на изумруденозелена трева.