Селцето бе много оживено. Младеж седеше под дърво, а по-натам троица по-възрастни водеха разгорещен спор. Птици, пеперуди и дори нещо, за което можеше да се закълне, че беше дребно човече с крилца, прелитаха наоколо. Срещаха се представители на безчет раси. Елфи, джуджета, човеци — всички общуваха на открито. Гледката бе нереална и Миранда бе смаяна. Сякаш за пръв път съзираше живота, какъвто трябваше да бъде. Повалянето на Дийкън я изтръгна от вцепенението. Обърна се и видя Мин да стои над младежа.
— Мин, не! Той ми помага! — смъмри я Миранда.
Дракончето неохотно пусна Дийкън, оголило капещи зъби.
— Много съжалявам, млада госпожице. Не осъзнавах, че си будна. Щях да поискам разрешението ти, уверявам те! — рече Дийкън, изправяйки се със смях.
Извади кристала си и излекува няколко места, носещи следи от драконови нокти.
— Добре ли си? — попита го девойката.
— Да, нищо ми няма. Вината е моя. Зная колко се привързват драконите. Ако бях по-досетлив, щях да изразя ясно намеренията си — изрече той, докато правеше нова магия, с която да възстанови и разкъсаната си туника.
— Откъде знаеш толкова много за драконите? — попита го тя.
— Соломон ме научи — отвърна Дийкън, внимателно допускайки все още раздразненото драконче между себе си и Миранда.
— Познава драконите?
— Той самият е дракон — каза младежът. — Когато си готова, ще те запозная. Много е мъдър.
Скоро достигнаха колиба в края на селото. На вид не се отличаваше по нищо от останалите, не изглеждаше обитавана. Дийкън отвори вратата и покани спътничката си. Вътре имаше две стаи. Едната съдържаше легло, а другата помещаваше няколко стола, маса и известен брой лавици.
— Това ще бъде твоята колиба. Обзавеждай я по свой вкус.
— Искаш да кажеш, че мога да живея тук? Тази къща ще е моя? Просто така?
— Разбира се. Успя да преминеш пещерата. Сега си една от нас. Винаги пазим една празна колиба за следващия приключенец. Не очаквахме трима наведнъж. Още утре ще започнем изграждането на другите къщи! — обясни Дийкън.
— Къде ще спи Лео?
— Лео е лисичият ти приятел, предполагам. Ще прекара ден-два в колибата на целителите. Какво му се е случило? Подочух малко от казаното, докато го извличаха от водата — изглежда е бил осакатен не само физически, но и духовно. Ще са нужни най-добрите ни лечители, за да развържат възлите. Що се отнася до Мин, убеден съм, че и за нея ще намерим нещо…
— О, тя спи до мен… — вметна Миранда.
— Убедена ли си?
— Откакто се излюпи — увери го девойката.
— О, добре тогава! — рече той с вдигната вежда.
— Защо?
— Виждаш ли, бълването на огън не е изцяло волеви акт. Често се случва да издишат пламъци насън. Не е достатъчно, за да те убият, но стига, за да се подпали леглото. По тази причина спането в едно ложе с дракон не е препоръчително. Но щом като си го практикувала толкова дълго, очевидно не представлява проблем. В спалнята ти има гардероб, където ще откриеш известно количество сини роби и туники. Ще ти стигнат на първо време, докато изработим нещо специално за теб. Аз ще се погрижа за това. Ти си почини. Когато се събудиш, обърни се към най-близкия срещнат и той ще те напъти.
— А ти къде ще бъдеш?
— Най-вероятно ще пиша. Това запълва по-голямата част от времето ми. Който и да е в това село ще се отзове с готовност, не е нужно да идваш специално при мен. Но ако ти потрябвам, само попитай и някой ще те упъти.
Той излезе и затвори вратата след себе си. Миранда бързо се преоблече. Новите дрехи й бяха малко големи, но тъй като това бяха първите чисти одеяния, в които се преобличаше от седмици, сториха й се божествени. Строполи се върху леглото и заспа още преди Мин да се присъедини към нея.
Сънищата й отново бяха мъчителни. Но този път тормозеха ума й по различен начин. Този път я измъчва образа на Лео. Спомените за всички добрини, които бе сторил за нея, биваха редувани с лъжи и измяна. Бе принудена да изживее отново времето, в което бе затворена в църквата, като ролята на мъчителя бе заменена с тази на бившия й другар. Онзи, комуто се бе доверявала, който й бе помогнал, когато се бе нуждаела от помощ, сега я завързваше. Любезният, отзивчив приятел сега убиваше войници и допираше острие до гърлото й. Чиста агония.