— Да, тя доведе другия дракон… Ами, наложи се да приложим възстановителни процедури върху краката на другия новодошъл, а тя го защитаваше от лечителите… Щях, но Миранда беше по-близо, така че първо се обърнах към нея… Да, така е! — рече той, обръщайки се към нея. — Първа, впрочем, проверих. Ти и приятелите ти сте първите, влезли в това място след потичането на водите.
Обърна се отново към дракона и продължи.
— Да… Всъщност бях в състояние да изпитам заклинанието си за температурна нормализация върху й… Ами, очевидно е… О, не е толкова опасно! — Дийкън се обърна към нея. — Чувстваш се добре, нали?
— Да — рече тя, леко изнервена от насоката на разговора.
— Ето, видя ли? Не, не зная — пак се обърна към Миранда. — Владееш ли други езици, освен северния?
— Доста добре се справям с тресорски — обясни девойката.
Влечугоидните очи на Соломон се извъртяха. Издаде отсечено, раздразнено просъскване, което я сепна. Тогава устата му се разтвори широко и прещрака, докато опитваше движението на челюстите си.
— От двата… — изрече в груб, но разбираем глас. Ново просъскване, може би двойно по-силно от предното, последва довършването на фразата. — Предпочитам северния.
След като прочисти гърлото си, гласът на дракона бе по-гладък. Бе плътен, но не необичайно и вибрираше от сила. В думите му се долавяше неоспорим авторитет. Тонът му бе спокоен, речта му имаше бавен умишлен ритъм.
— Къде откри дракона? — запита той.
— Бях в Рейвънууд. Започваше да вали сняг и се подслоних в една недалечна пещера. Не знаех, че вътре има дракон. Тогава пристигна друг и започнаха да се бият. Причерня ми, а когато се свестих, Мин беше отгоре ми.
— Значи е дивородена. Обучава ли я, след като я улови?
— Каквото е научила, е научила сама. И не съм я улавяла. Тя сама ме последва. Опитах се да я накарам да ме остави, но когато видях, че майка й и останалите от люпилото бяха мъртви, не можех да я зарежа — обясни девойката.
Соломон й хвърли продължителен, преценяващ поглед. Накрая заговори отново:
— Пратете я първо при мен. Искам я преди останалите! — рече той. — И искам да се срещна с дракона, когато се събуди.
С тези думи той се обърна и напусна хранилницата. Дийкън се приведе към Миранда.
— Оказана ти е голяма чест. Соломон лично те избра за своя ученичка. Самият аз трябваше да премина три години обучение при други учители, преди да премина под ръководството му. Което ми напомня, след като не си тук, за да изпитваш уменията си, какви умения притежаваш?
— Какво искаш да кажеш?
— Боец ли си? — попита младежът, изваждайки бързо книгата от чантата си.
— Не. Умея да използвам меч и кинжал, но не обичам да го правя.
— Това ще се промени. Магия?
— Преминах основно обучение по целебна магия. Какво имаш предвид с „това ще се промени“?
— Целител? Отлично! Малко лечители идват тук, още по-малко такива от севера!
— Какво означаваше това за бойната промяна? — не мирясваше момичето.
— Ще трябва да преминеш няколко ръкопашни и оръжейни изпитания в добавка към избраната от теб магия. Харесва ни да сме завършени. Северната част на селото наричаме Магьосническата половина. Тъй като си целител, там ще прекарваш по-голямата част от времето си. А в тази част на селото, Бойната половина, ще се запознаеш с теоретичната част на сраженията и ще овладееш поне три оръжия. Това е минимумът физическо обучение — рече той.
— Не искам да уча това. Мразя оръжията! Мразя войната! Ако се науча как да убивам, ще се превърна в неин инструмент, точно както онези мъже и жени, насилени да пропиляват живота си в отнемане на чуждия.
— Не мисля, че трябва да се тормозиш за това. Няма да ти позволим да убиеш някого от нас, а е малко вероятно да срещнеш други. Целта е изцяло академична. Е, какъв тип целение си научила? Нашите лечители се специализират в…
— Говориш като че никога няма да напусна това място… — прекъсна го тя.
— Малцина от нас го правят — обясни с фактуален тон младежът.
— Затворница ли съм?
— В известна степен, но не заради нас. Водопадът блокира единствения полубезопасен изход, спирайки да тече само за няколко дни в интервал от месеци. Когато водите се оттеглят, бягството е възможно, но… ами, за повечето от нас вън няма нищо, което да ни привлича. Тук имаме удобство, сигурност и достатъчно знание, за да живеем дълъг и пълноценен живот, усвоявайки и усъвършенствайки натрупаното досега. Аз самият никога не съм проявявал интерес към външния свят.